14 февруари е. Ден като ден, при мен: нищо интересно – работа, още работа и пак работа. Ето така изглеждаха всичките ми делничните дни.
Работният ден беше към своя край, а аз се чудех с кого да изляза... Бях решил, че ще празнувам Трифон Зарезан. На този ден беше трудно да се намери приятна компания, защото всички приятели от мъжки женски пол бяха решили да празнуват абсурдния, според мен, празник Свети Валентин.
Намирах този празник за напълно абсурден, защото всичкото люде е обзето от манията за червени сърца и подаръци в надпреварата кой колко повече обича своята половинка. Нима любовта е само на този ден?! А, да... и на 8 март. В останалите 363 дни, изглежда тя не съществува, или поне не беше на преден план.
Бях се уговорил с една приятелка да пием по чаша вино, та и ние да се разпишем, че сме празнували нещо. След обикаляне около час в търсене на две свободни места в софийските ресторанти, най-накрая се установихме в скътано заведение в една от уличките около съдебната палата. Бях ...