ТРУДНИ  ОТГОВОРИ

- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.

- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.

- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя е булката? Кака Биби ли? – валят въпросите един след друг и се нареждат на полилея до първия. Аз се заемам да отговарям на последните, с  надежда, че първият ще ми се размине. Знам, че вероятността е малка, но все пак...

- Не, чичо ти Спас няма имен ден. И булка няма. Така казват някои хора, когато ги изненадат. Такива изрази се наричат...

- Мамо, а аз лизбийка ли съм? – не дочаква тя образователния урок по български, който се готвя да ù изнеса, който ù е скучен и неважен. По-важно от лизбийката може да бъде само булката. „Мамо булката принцеса ли е?” – попита ме тя, когато видя булка за първи път. „Да, принцеса е. Ама за един ден” – отговорих ù тогава.  

- Откъде ти хрумна? Защо питаш точно това?

- Така ми каза Мишо.

- Защо? Кога?

- Защото... когато... го набих.

Ококорвам очи от изненада. Тя се бие рядко. Обикновено с брат си, когато много, много я ядоса. Но тогава е... Тогава, представете си, ако можете, едно кълбо от юмручета, нокти, зъби, което като дребен японски петел се мята с ярост, удря, дращи, хапе, скубе, свисти, пищи и плюе. Плюнките са последното ù оръжие, когато другите не стигат. Тя плюе и ги размазва с малките си длани навсякъде по противника. Тогава той, стъписан от изненада, ошашавен, капитулира и отстъпва.

    Той ни наблюдава и се подсмихва любопитно-лукаво.

    Тя е почти на девет. Той – на десет. Те са нашите любими грешки. Моите и на Бащата. Първата т.е. той – поради спукана гума в една студентска квартира. Втората – т.е. тя – поради грешка в семейното планиране. Такива грешки се допускат в оня сюблимен момент, когато любовта е достигнала своя Еверест и той се дърпа навън, а ти от страх да не секне полета ти, го дърпаш навътре, забравила за семейното планиране и всички други планове и петилетки, летейки към седмото небе. Докато отвориш очи и констатираш, че седмото небе не е по-високо от табуретката над главата ти и планираната семейна петилетка може би е съкратена. Молиш се да не е, но скоро г-н Мърфи ти напомня, че филията винаги пада с мармалада надолу. От седмото небе. В родилното. Където идва на бял свят резултатът от оня грешен полет, за да бъде обичан и обгрижван. Само че Бащата сега го няма, когато трябва да отговарям на въпроса на деветгодишната любима грешка „Аз лизбийка ли съм?”. Така го произнася „ЛИзбийка” с И. Не ù обяснявам правописа. Само питам:

- Защо наби Мишо?

- Заради Вальо. Той пак му вика Педи и Вальо се разплака.

Спомних си. Преди време обяснявах какво е „педи”, когато един ден въпроса увисна на полилея, където сега виси въпроса за лесбийката. Тогава разговора протече приблизително така:

-         Защо питаш? Къде си чула тази дума?

-         Защото Мишо вика на Вальо Педи.

-         А кой е Вальо?

-         Вальо е от нашия клас, който си играе винаги с нас, момичетата.

Тази малката кукличка с булчинската рокля той ми я даде, а пък аз му дадох оная с червената шапчица. Разменихме си ги.

-         Той лош ли е?

-         Неее, мамо, той е много добричък.

-         А кой е Мишо?

-         Той е от другия клас. Бие се с всички и им взема паричките за

закуски.

Такааа... Започва да ми се изяснява ситуацията. Значи Мишо е малкият

училищен бабаит, който явно е преждевременно просветен в области, които повечето родители смятат за табу за деветгодишни деца. Как обаче се е добрал до тази информация и дали родителите му имат хабер от това, не е ясно.

-         Мамо, ама защо Мишо му вика Педи? – попита тя настоятелно

тогава, докато аз се чудех как да отговоря.

-         Амиии... Как да ти кажа... Понякога се случва така, че... нещо в

коремчето на майката се обръща наобратно и някои момиченца се раждат с чурка. И на тях им казват така – обратни, педита,  педали, педерасти. Но за другите хора това не трябва да е най-важното.

           За раждането на бебетата вече съм обяснявала. За чурките – също. Наложи се, когато тя, докато беше на 2-3 годинки, подражавайки на брат си, упорито пишкаше права. Сваляше си гащичките и тъй като нямаше какво да извади, се изпишкваше права върху тях. Тогава ù обясних, че той има чурка и затова е момченце и носи панталонки, а тя няма чурка и затова е  момиченце и носи красиви роклички, и когато порасне тя ще стане булка, а той – не. Затова трябва да пишка клекнала като всички момиченца.  Този с панталонките и тогава се усмихваше хитро. Той не пита. Когато иска да знае нещо, сам си търси отговора из книгите.

      - А кое е най-важното? – пита тя.

      - Значи Вальо е добричък, а Мишо – лош, така ли?

      - Да. – отговаря тя.

      - Ето, това е най-важното, миличка. Кой човек е добър. Затова ти предпочиташ да играеш с Вальо, а не с Мишо.

      Така ù отговорих тогава. Сега трябваше да ù обяснявам какво значи „лизбийка”. Ани ù казала, че такива били момичетата, които се лижели. Явно на майката на Ани се е наложило да обяснява преди мен.

...............................................................................................................................

        Спомних си тези случки скоро по друг подобен повод. И си спомних, че Вальо завърши висше образование и стана мой колега. Беше трудолюбив и внимателен с хората. Дори и с ония, които се подхилваха след него и той знаеше, че се подхилват А Мишо... Мишо уби човек при пиянска свада и влезе в затвора. На двадесет и две години.