ТРУДНИ ОТГОВОРИ
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя е булката? Кака Биби ли? – валят въпросите един след друг и се нареждат на полилея до първия. Аз се заемам да отговарям на последните, с надежда, че първият ще ми се размине. Знам, че вероятността е малка, но все пак...
- Не, чичо ти Спас няма имен ден. И булка няма. Така казват някои хора, когато ги изненадат. Такива изрази се наричат...
- Мамо, а аз лизбийка ли съм? – не дочаква тя образователния урок по български, който се готвя да ù изнеса, който ù е скучен и неважен. По-важно от лизбийката може да бъде само булката. „Мамо булката принцеса ли е?” – попита ме тя, когато видя булка за първи път. „Да, принцеса е. Ама за един ден” – отговорих ù тогава.
- Откъде ти хрумна? Защо питаш точно това?
- Така ми каза Мишо.
- Защо? Кога?
- Защото... когато... го набих.
Ококорвам очи от изненада. Тя се бие рядко. Обикновено с брат си, когато много, много я ядоса. Но тогава е... Тогава, представете си, ако можете, едно кълбо от юмручета, нокти, зъби, което като дребен японски петел се мята с ярост, удря, дращи, хапе, скубе, свисти, пищи и плюе. Плюнките са последното ù оръжие, когато другите не стигат. Тя плюе и ги размазва с малките си длани навсякъде по противника. Тогава той, стъписан от изненада, ошашавен, капитулира и отстъпва.
Той ни наблюдава и се подсмихва любопитно-лукаво.
Тя е почти на девет. Той – на десет. Те са нашите любими грешки. Моите и на Бащата. Първата т.е. той – поради спукана гума в една студентска квартира. Втората – т.е. тя – поради грешка в семейното планиране. Такива грешки се допускат в оня сюблимен момент, когато любовта е достигнала своя Еверест и той се дърпа навън, а ти от страх да не секне полета ти, го дърпаш навътре, забравила за семейното планиране и всички други планове и петилетки, летейки към седмото небе. Докато отвориш очи и констатираш, че седмото небе не е по-високо от табуретката над главата ти и планираната семейна петилетка може би е съкратена. Молиш се да не е, но скоро г-н Мърфи ти напомня, че филията винаги пада с мармалада надолу. От седмото небе. В родилното. Където идва на бял свят резултатът от оня грешен полет, за да бъде обичан и обгрижван. Само че Бащата сега го няма, когато трябва да отговарям на въпроса на деветгодишната любима грешка „Аз лизбийка ли съм?”. Така го произнася „ЛИзбийка” с И. Не ù обяснявам правописа. Само питам:
- Защо наби Мишо?
- Заради Вальо. Той пак му вика Педи и Вальо се разплака.
Спомних си. Преди време обяснявах какво е „педи”, когато един ден въпроса увисна на полилея, където сега виси въпроса за лесбийката. Тогава разговора протече приблизително така:
- Защо питаш? Къде си чула тази дума?
- Защото Мишо вика на Вальо Педи.
- А кой е Вальо?
- Вальо е от нашия клас, който си играе винаги с нас, момичетата.
Тази малката кукличка с булчинската рокля той ми я даде, а пък аз му дадох оная с червената шапчица. Разменихме си ги.
- Той лош ли е?
- Неее, мамо, той е много добричък.
- А кой е Мишо?
- Той е от другия клас. Бие се с всички и им взема паричките за
закуски.
Такааа... Започва да ми се изяснява ситуацията. Значи Мишо е малкият
училищен бабаит, който явно е преждевременно просветен в области, които повечето родители смятат за табу за деветгодишни деца. Как обаче се е добрал до тази информация и дали родителите му имат хабер от това, не е ясно.
- Мамо, ама защо Мишо му вика Педи? – попита тя настоятелно
тогава, докато аз се чудех как да отговоря.
- Амиии... Как да ти кажа... Понякога се случва така, че... нещо в
коремчето на майката се обръща наобратно и някои момиченца се раждат с чурка. И на тях им казват така – обратни, педита, педали, педерасти. Но за другите хора това не трябва да е най-важното.
За раждането на бебетата вече съм обяснявала. За чурките – също. Наложи се, когато тя, докато беше на 2-3 годинки, подражавайки на брат си, упорито пишкаше права. Сваляше си гащичките и тъй като нямаше какво да извади, се изпишкваше права върху тях. Тогава ù обясних, че той има чурка и затова е момченце и носи панталонки, а тя няма чурка и затова е момиченце и носи красиви роклички, и когато порасне тя ще стане булка, а той – не. Затова трябва да пишка клекнала като всички момиченца. Този с панталонките и тогава се усмихваше хитро. Той не пита. Когато иска да знае нещо, сам си търси отговора из книгите.
- А кое е най-важното? – пита тя.
- Значи Вальо е добричък, а Мишо – лош, така ли?
- Да. – отговаря тя.
- Ето, това е най-важното, миличка. Кой човек е добър. Затова ти предпочиташ да играеш с Вальо, а не с Мишо.
Така ù отговорих тогава. Сега трябваше да ù обяснявам какво значи „лизбийка”. Ани ù казала, че такива били момичетата, които се лижели. Явно на майката на Ани се е наложило да обяснява преди мен.
...............................................................................................................................
Спомних си тези случки скоро по друг подобен повод. И си спомних, че Вальо завърши висше образование и стана мой колега. Беше трудолюбив и внимателен с хората. Дори и с ония, които се подхилваха след него и той знаеше, че се подхилват А Мишо... Мишо уби човек при пиянска свада и влезе в затвора. На двадесет и две години.
© Юлияна All rights reserved.
ПП
Не знам защо, но опцията 18+ не ми е активна. Пък и освен това мисля, че тя само привлича 18-.