Аз съм тази, коята прави деня ти хубав, аз съм тази, без коята не можеш да дишаш, тази, която осмисля живота ти. В хубави и лоши моменти аз държа ръката ти и преживявам всичко с теб. Когато си мислиш, че надежда няма, аз ти я дарявам, за да видя онази искра в очите ти. Леглото ти не остава празно, защото аз спя прегърната с теб и това ти дава спокойствие. Успявам да проправя път, когато си в задънена улица, защото за теб бих дала и живота си.

   А защо сега ти не си до мен, когато имам нужда да ми вдъхнеш вяра? Защо не мога да заспя спокойно? Защо точно в този момент не държиш ръката ми? Аз давам всичко за теб, дори да се наложи после да платя с цената на всичко, което имам. Защо не получавам същото, което давам, като така се нуждая от това? Къде си? Нуждая се от теб!