16 авг. 2018 г., 22:01

Трън в петата, дъвка в косата - продължение 1 

  Проза » Рассказы
984 6 17
2 мин за четене
Не зная защо, бях започнала да говоря на Вие. С нещо ме респектираше тази жена, след като влязох в стаята ѝ. А тя, непознатата, беше се свила още повече. Главата ѝ не се виждаше вече между раменете ѝ. Само ръцете - сухи, слаби, с изпъкнали вени, стискаха треперещи паспорта.
Беше се допряла до мен, сякаш търсеше някаква опора и заговори. Бавно, отчетливо, като че ли прецеждаше думите през сърцето си...
– Аз съм работила цял живот като учителка по математика. Баща му е руснак. Беше директор на училището. Нямаме други деца. Борята ни е единствен. Но преди 20 години, баща му катастрофира. То в нашето градче, пускат светофара да работи когато в полицията свършат парите и тогава го пускат, за глоби. Глобяват, че не си видял и спазил светлината на срития между дърветата единствен светофар...
Идваше ми се да се засмея, но ситуацията не беше подходяща, затова замълчах. Слушах без реакция гласа на жената, то и без това само това беше останало от нея!
– Преди 20 години баща му умря. Останах сама, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Все права защищены

Предложения
: ??:??