Помните ли онази тръпка? Онази тръпка, коя изпитвате, когато виждате любимия човек? И съжалявате ли за изпуснатите възможности? Нека ви разкажа нещо. В моя живот имаше един човек, който ме разтърсваше из основи. Който ме караше да изтръпвам, да онемявам и да ми се подкосяват краката. За съжаление все още е така, все пак несподелената любов до една степен си остава вечна. След него се хващах за всеки като удавник за сламка. До себе си имах момче, което ме обичаше истински. Обикна ме за много малко време и ме прие такава, каквато съм. Обикна както доброто, така и лошото в мен. За него нямаше значение дали съм с грим или без, с каква коса съм и дали съм по пижама или облечена официално. Той се интересуваше от това, дали съм добре и това, дали съм щастлива. Правеше всичко за мен. Но някак си след онзи така властен, груб и дори егоистичен „дявол“, който бях обикнала, това момче бледнееше пред него. След това момче се появи друго. В моите представи той беше силен характер, подобен на точно онова момче, което ме раняваше. Е, след време осъзнах, че не си приличат и се отказах от него. И тогава, точно след всичко това, се случи нещо, което ме промени още повече. Появи се вторият „дявол“. Беше студен, хладен, но и така нежен към мен. Лошото беше, че бяхме приятели от години и нямаше с какво да се изненадаме по отношение на любовта. Поболях се и по него. Продължи доста дълго време, но този път беше споделено.С времето се отказах да се боря и за него. Бях срината. Срината от това, че в живота ми попаднаха две момчета, които щяха да дават и живота си за мен, а аз исках точно тези, които ме раняваха.  И се примирих.Аз съм момиче, което е обречено да дава обич към онези, които я мачкат. И както попитах по-горе, помните ли тръпката? Е, аз я помня, и макар да ме раняваха само, те ме караха да я чувствам. Тя беше толкова силна, че и да искам да я опиша, няма да мога. Но вие знаете за какво говоря, нали? Колкото до изпуснатите възможности, свързани с момчетата, които ме обичаха... Може да е грешно, но не съжалявам. Знам, че ще обичат пак и ще бъдат обичани. Ще попаднат на едно прекрасно момиче, което ще ги обича повече от слънчевите лъчи, от морския бриз, ще ги обича, както те нея. И ако някога прочетат това, искам да знаят, че са едни прекрасни хора, които заслужават повече от това, което аз им дадох. Пожелавам им момиче, което да ги обича така, както аз обичах онези две момчета, които ме промениха изцяло.