Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си ръка и мърмори:
-Помогнете ми, Бог да ви благослови.
Ръката му се движи в джоба на изпокъсания му панталон и задрънчават стотинки. Все жълти. Дори за геврек не биха стигнали на човека. Изпитва желание да повърне. Гадно му е. Спира се и се надвесва над моста. Стиска перилата и гледа мръсното, влачещо се туловище на реката и си дава сметка, че тук единственото хубаво нещо навярно са Лъвовете, които седят неизменно на поста си. "Лъвов мост" е шумен както обикновено и понякога човек сам не може да чуе мислите си. Точно като него.
Улиците са пренаселени от бездомници. И той е един от тях, само където от време на време забравя за тази реалност и мислено е в други светове. Странно е как общината още ...