Твореца на есента
990
0
0
Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават все по-жълти, все по-разкъсани, все по–разпилени от теб, ветре мой. Уж в късният залез най-спокоен си, ала днес?! Днес всичките ми редове изтри и всяка дума от тях разпиля, а уж твореца на есента си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Христова Все права защищены
