Твореца на есента

Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават все по-жълти, все по-разкъсани, все по–разпилени от теб, ветре мой. Уж в късният залез най-спокоен си, ала днес?! Днес всичките ми редове изтри и всяка дума от тях разпиля, а уж твореца на есента си!