Първа част

Отдавна не е тайна,че ако човек си пожелае нещо много силно,то се сбъдва.Случва се.Самият Живот ни го доказва.Това,което ще споделя е  резултат на   25 години четене, проучване и  изследване на  духовна литература.В тоя период ми се случваха  и необясними „чудеса,”но сега няма да говоря за тях.В някои от прочетените книги се упоменава  един  Вселенски закон, наречен закон за привличането.Говори се за творческо осъзнато мислене и изборите,които създаваме с мисъл.Законът за привличането гласи,че подобията се привличат.Затова когато срещнем за първи път и се запознаем с човек,да не бързаме  да правим критически анализ на личността. Да се опитаме да  опознаем преди всичко човека. Да потърсим сходствата между себе си и него.Повярвайте,ще ги намерите.Тия сходства могат да бъдат поимени,професионални,семейни,събитийни и други.Ако наблюдавате внимателно и добре съпоставяте, ще ги откриете.Ако събития,преживяни при едната личност,  при другата още не са,няма как подобието да се открие.Но ще дойде време когато и това ще стане.Ако се обърнете назад към миналото, вижте какво най-много сте си мислили и е било обект на вашите харесвания,страхове или недоволство през годините или месеците. Вижте дали те съвпадат с известни събития от живота на познатия ви човек.

          С някои от нашите близки,роднини и познати ние имаме по-силни подобия,с други-по-слаби. Но дори един човек да ви блъсне неволно на улицата, да ви се извини и погледите ви да се срещнат,то вие вече имате подобие с него.Така нашият житейски път тук на Земята е трасиран от подобия.Има една поговорка:”Кажи ми кои са приятелите ти, да ти кажа  ти кой си.”

         Безбройни са пътищата от подобия,които се пресичат в нашия свят.

         Сега да се върна към темата за творчеството.Има два вида творчество.Безсъзнателно и осъзнато.Всяко човешко  съзнание твори,създава живот непрекъснато. Минавайки по пътя на подобието, всеки от нас наблюдава и избира.Когато се избира безсъзнателно се формира живота на сомнамбулите.В него има от човешка гледна точка добри,но и неприятни последици.Нека знаем,че всичко,което преживяваме е сътворено от нашата мисъл на три нива –съзнателно, подсъзнателно и свръхсъзнателно.Никой не ни е виновен, за това,което ни се случва. Няма на кого да се сърдим.Отговорността е само и единствено наша.По тая причина религиозната идея за греховете отпада.Никой от нас не е грешник.Виж творец-да!Щом ни сполети неприятност,независимо кой ни я причинява,отговорността е само и единствено наша и на никой друг!

         Ако пожелаем  да вземем живота си в ръце, без „изненади”,трябва да вярваме в силата на Закона за творчеството, да вярваме на себе си и на Създателя и да успеем да контролираме мисленето си. Да го използуваме като инструмент, с който изграждаме живота си.

            Сега ще разкажа как аз неосъзнато променях пътя на живота си.Това,което ще опиша, са примери преживяни от мен. Повече от двадесет години осъзнато творя.Случиха ми се стотици прекрасни събития,но имам и неприятни преживявания.Не са много,но ги има.Това е защото не съм била постоянно позитивна и не винаги съм мислила осъзнато.Но въпреки,че ми прдстои още да се уча,Творецът  дава съвет,че можем да бъдем едновремено и „ученици” и „учители”. Аз обичам  много  човешките създания. Това не са само приказки.  Когато съм се борила за някаква кауза,то тя е била кауза на цели колективи. Винаги съм печелила битките. Това разбира се много ме е радвало.Но когато по-късно разглеждах в детайли творческия процес осъзнах,че аз съм била просто инструмент в творчеството на тия колективи. Те силно са вярвали в своята кауза,а аз съм ползувана като средство, чрез което Вселената им е помогнала да я осъществят. Точно тая ми любов към хората ме подтиква да разкажа за това как неосъзнатото мислене ми създаваше само проблеми в живота. И не само това.То го промени напълно. Това надявам се,че ще помогне на четящите да анализират своя живот,да повярват в Закона и да се опитат да го прилагат в бъдеще.

         Преди години имах незряща съученичка.Тя дойде в нашата гимназия от специализирано училище за незрящи. Присъствуваше в часовете с един магнетофон, на който записваше преподадените уроци. Пишеше само с Брайлова азбука.Момичето не беше от нашия клас. Някой му беше казал да се обърне към мене за помощ по литература. Започна да идва у дома без всякакво предизвестие. Аз от първи клас помагах на мои съученици да овладеят учебния материал. Затова и сега бях отзивчива към съученичката си. Започнах да й развивам теми по литература.Диктувах й,а тя записваше с Брайлово писмо. Заради нея ми се налагаше да скъсявам времето  за самоподготовка. Така известно време момичето  идваше  внезапно у дома. Един ден навярно съм била ядосана за нещо, затова не издържах. Накарах майка си да излезе на двора и да й каже,че ме няма. Отсъствувам и не знае кога ще се върна. Направих го само, за да не я обидя като директно й откажа помощта си. Но от тук нататък стана интересно.Започнах да се готвя за кандидатстудентски изпити.Влюбена в литературата ще кандидатствувам българска филология във Великотърновския университет.Но моята добра  майчица среща на улицата  жена,чиято дъщеря завърши  предната година единадесети клас с успех  три и петдесет.Та измолила майката на това момиче от мама да помагам на дъщеря й в подготовката за кандидатствуване в същия избран от мене университет. Озадачи ме много постъпката й. Тя никога не беше поемала от мое име какъвто и да е ангажимент.

            Наложи ми се да деля времето за учене между себе си и новата си „ученичка”. Няколко от българските писатели,които ми бяха любими дадох „на късо”Един от тях беше и Вапцаров.Падна ми се тема точно за неговототворчеството. Тук е мястото да отбележа,че никога когато творим не трябва да произнасяме или мислим думата „искам”.Бъдете сигурни,че това,което”искате” никога няма да го получите.Защото Вселената ще го дава само като искане,но не и като сбъдване.Знаех произведенията на Вапцаров наизуст,знаех биографията му,бях ходила в къщата - музей в Банско,дори  чух спомени за Никола от устата на майка му.Бях чела критически материали за поета.А бе знаех всичко,което трябваше да зная. Но тогава ми се случи „чудо”. Станах безпаметна. В съзнанието ми се появи бяло поле.Всичко,което знаех, изчезна. Сякаш не бях аз.Започнах да се напъвам да изцедя нещичко от ума си.Бях убедена,че това,което пиша, си е за чиста двойка.Така и стана. оя  провал ми се случи благодарение на моето неосъзнато творчество.”Не исках” да помагам на едно момиче,но отново помогнах на друго. Защото отрицанието привлича винаги това,което отричаме.Много „исках” да следвам българска филология. Остана ми само искането. Законът съчета двата ми фала по един чудесен начин и ми поднесе разочарование,което и сега не мога да преглътна.

          По настояване на баща ми кандидатствувах в институт за подготовка на начални учители през месец август.  Там темата ми беше оценена за отличен и бях приета с най-висок бал.И това се случи само защото „не исках” да следвам за начална учителка.Много по-късно когато разбрах,че всичко е творчество, научих, че когато „искам” нещо то не се случва,но когато „не искам” каквото и да е, то непремено се сбъдва.

         Завърших института и започнаха новите  кандидатсудентски неволи. Отново поради моето непрестанно„искане”.Първо ме приеха в химикотехнологичен институт задочно,но ми поискаха и две години трудов стаж.Обикалях директори на предприятия, молех им се да ми издадат служебна бележка, че имам двегодишен трудов стаж в заводите им. Аз бях готова да започна и най-черната работа в тях. Кръстникът ми беше старши асистент в института. И той ходи в ректората да се застъпва за мене. Резултат никакъв.”Искането” ми и тоя път  изигра своята роля.