- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.
- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше в Машино-Ремонтния Завод „Петър Боюклиев“ – ха сега да им вида как ще си отварят лимонадите.
Когато понечих да отворя жълтото шише лимонада с новоизработената вилица в родния ни завод разбрах и аз за какво е олелията. Целият ефект от опита ми се състоеше в това, че ламарината на вилицата се огъна, а капачката не помръдна от мястото си. Тук е момента да поясня в какво се състоеше нуждата от изработването на тая кухненска посуда в завода ни. Въпреки строгите заповеди на директора Дерменджиев и разлепените навсякъде надписи „Изнасянето на кухненска посуда от столовата е строго забранено!“ вилиците постоянно изчезваха. Изчезваха, а работниците си бяха все така гладни. И за да наядат имаха нужда ...