5 сент. 2012 г., 10:59

Тя

1.6K 0 4
1 мин за четене

Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. Топлият ù поглед ме прегърна и аз потрепнах. Усмивката ù огъна реалността ми, всичко изчезна... Толкова искрена, привличаща... вкусна, истинска! Срамежливите ù очи ме погледнаха и веднага се извърнаха и с усмивка на лицето тя посегна и ми подаде пакета с цигари.

- Заповядайте. - погледът ù се насочи към касовия апарат.

- Благодаря. - казах аз. Само това, защо толкова малко защо толкова... нищо! Tя предизвикваше най-истинското ми, най-чистото! Бях ням, бях глух, бях... просто наблюдаващ! Обгърнат и безпомощен, аз се предадох на момента. Опитах се да кажа нещо - нищо не излезе от устните ми. Опитах пак -  НИЩО! Бясно заудрях по стената, мълчанието ме бе залостило. Вцепених се. Можех само да гледам. Развиках се наум - Защо!?! защо само това казах, как съм толкова глупав! Трябва да кажа нещо... всичко!... нещо. Погледът ми се вкопчи във вътрешната част на дясната ù ръка. Татуировката беше... толкова интимна, истинска... по дяволите! Всичко, за което можех да мисля, беше татуировката. Усмивката ù, очите ù... всичкото... ù! Какво стана, какво се случи - до преди минута бях аз! Сега вече съм - пристрастен, пристрастен към нея!  В този кратък миг на вцепенение, аз открих - харесва ми! НАИСТИНА ми... и не само това. 


Дали това беше един кратък сън, дали това беше мимолетно... истинско ли беше!?!?! 


Споменът и до днес ме преследва, гони. Сякаш всичко това беше част от моето същество, сякаш аз мога да отида там и да ù кажа как се чувствам - е да, ама не! Няма начин или такъв, какъвто ми е угоден! Иска ми се, но явно не достатъчно... Иска ми се да бях казал нещо, да бях направил... каквото и да е, само да можех да се насладя на поне момент от нейното внимание! Жалък, може би, но за нищо на света не бих сменил този момент, спомен! - Какво бих дал да се върна там, да имам пак възможността - ВСИЧКО! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти искрено, че ме посети, за да се докосна до товето вълшебство..
  • Добре заварила
    За мое съжаление ще си остана само с бляна... Не че не обичам да казвам:
    "Извинението е като задника - всеки го има и всеки го използва!" - но явно не съм дорасъл, за момента в който се връщам там...
  • Добре дошъл , Александър!
    Истинско е било!
    Направи го, върни се...Нека не е само спомен.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...