5.09.2012 г., 10:59

Тя

1.6K 0 4
1 мин за четене

Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. Топлият ù поглед ме прегърна и аз потрепнах. Усмивката ù огъна реалността ми, всичко изчезна... Толкова искрена, привличаща... вкусна, истинска! Срамежливите ù очи ме погледнаха и веднага се извърнаха и с усмивка на лицето тя посегна и ми подаде пакета с цигари.

- Заповядайте. - погледът ù се насочи към касовия апарат.

- Благодаря. - казах аз. Само това, защо толкова малко защо толкова... нищо! Tя предизвикваше най-истинското ми, най-чистото! Бях ням, бях глух, бях... просто наблюдаващ! Обгърнат и безпомощен, аз се предадох на момента. Опитах се да кажа нещо - нищо не излезе от устните ми. Опитах пак -  НИЩО! Бясно заудрях по стената, мълчанието ме бе залостило. Вцепених се. Можех само да гледам. Развиках се наум - Защо!?! защо само това казах, как съм толкова глупав! Трябва да кажа нещо... всичко!... нещо. Погледът ми се вкопчи във вътрешната част на дясната ù ръка. Татуировката беше... толкова интимна, истинска... по дяволите! Всичко, за което можех да мисля, беше татуировката. Усмивката ù, очите ù... всичкото... ù! Какво стана, какво се случи - до преди минута бях аз! Сега вече съм - пристрастен, пристрастен към нея!  В този кратък миг на вцепенение, аз открих - харесва ми! НАИСТИНА ми... и не само това. 


Дали това беше един кратък сън, дали това беше мимолетно... истинско ли беше!?!?! 


Споменът и до днес ме преследва, гони. Сякаш всичко това беше част от моето същество, сякаш аз мога да отида там и да ù кажа как се чувствам - е да, ама не! Няма начин или такъв, какъвто ми е угоден! Иска ми се, но явно не достатъчно... Иска ми се да бях казал нещо, да бях направил... каквото и да е, само да можех да се насладя на поне момент от нейното внимание! Жалък, може би, но за нищо на света не бих сменил този момент, спомен! - Какво бих дал да се върна там, да имам пак възможността - ВСИЧКО! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти искрено, че ме посети, за да се докосна до товето вълшебство..
  • Добре заварила
    За мое съжаление ще си остана само с бляна... Не че не обичам да казвам:
    "Извинението е като задника - всеки го има и всеки го използва!" - но явно не съм дорасъл, за момента в който се връщам там...
  • Добре дошъл , Александър!
    Истинско е било!
    Направи го, върни се...Нека не е само спомен.

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...