10 янв. 2017 г., 16:38

Тя...

1.2K 2 0
1 мин за четене

Още от първия момент, в който я видях, я обикнах. Знаех, че ще я обичам до края на живота си...а може би и след това. И как да не я обикнеш… А дали тя ме обичаше? Не беше нужно да ми казва. Можех да го почувствам в погледа й. Очите, с които ме гледаше изразяваха толкова много любов, която не може да бъде описана дори в творбите на Шекспир.

 

Обичах начина, по който се втренчваше в мен и постепенно сериозността й преминаваше в усмивка. Усмивка, която се помни дълго. Очите й се присвиваха и почти се загубваха под алените й и топли бузи. Белите й и подредени зъби, караха цялата стая да се озари със светлина, с която дори Слънчевите лъчи не можеха да се конкурират. Чипото й носле се бръчкаше всеки път щом се усмихне. (Любимата ми бръчка!) Ситните й къдрици пружинираха всеки път, когато се затичваше към мен, за да ме прегърне. Ръцете й се увиваха като лиани около врата ми. А захвата на прегръдката й беше толкова силен, че дори спираше дъха ми. Ако някой минувач ни видеше, можеше да си помисли, че не сме се виждали с години, а ни бяха разделили само няколко часа.

Знаех, че истинската любов съществува. Сега вече го и чувствах. Истинската любов. Тя. Моята дъщеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...