Тя беше кислорода който поемах, тя беше изгрева който посрещах, тя беше всичко което очаквах от живота- мир, спокойствие и ухание на любов, но уви един ден когато се поогледах около себе си намерих само кутия наполовин пълна с цигари и празна бутилка до мен . Тя си беше отишла, както всичко със нея. Единствено уханието и беше още в стаята и спомена за любовта която ми беше оставила.
© Петър Петров Все права защищены