ТЯ БЕШЕ
Прехвърли хребета. Остана малко и му се стори, че в далечината вижда нещо розово; очите му бяха замъглени, сигурно си въобразяваше. Беше ужасно уморен, сърцето му биеше като конски копита в суха земя, краката едва го държаха.
- Това не ти е времето, когато на власт бе дясното! – изкрещя му човекът с хубавия костюм. Бе седнал неестествено за него в голям, удобен, но нисък фотьойл. Носната му кърпичка, внимателно сгъната във вид на клюн, стоеше наперена и заплашваше. – Сега пак ние сме на власт. Не ти ли е ясно?
Да, ясно му беше.
Скоро бе валяло. Обувките му се приплъзгваха по тревата, искаше да бърза, но не можеше. Мисълта му летеше, а той се тътреше като охлюв. Не може да се обади. „Какво е съвременният свят без мобилен телефон?”, попита го веднъж тя ни в клин, ни в ръкав. „Нищо – отговори той, защото смяташе, че знае всички отговори, дори на въпросите, които още не са зададени, - защото информацията е всичко.”
„А какво ли е бил светът без предателствата?”, попита го отново тя. ...