Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш тя е
всичко за него. Горкото момиче, просто не знаеше как да му го каже, беше я
страх, паника обгръщаше цялото й тяло. Искаше й се да изкрещи: “ОБИЧАМ ТЕ, МОЛЯ
ТЕ ОСТАНИ, ОСТАНИ ОЩЕ МИГ ПОНЕ, НЕ МЕ ОСТАВЯЙ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ПОТЪНА В ТЪМНИНА
И ЗАБРАВА!!” За съжаление тя си мислеше, че е пропуснала мига, реши, че не може
да му каже всичко това, реши че ще изглежда смешна и отчаяна, че той ще се
отдалечи. Но дали беше така?!... Ами ако в този миг послушаше сърцето си, което
шептеше, не, то крещеше, дереше се в нея: ”Обичам те!“, какво ли щеше да стане?
Той я погледна многозначително, сякаш усещаше, че нещо я мъчи. Всъщност дълбоко
в себе си той знаеше какво става и реши да й даде последен шанс. Погледна я и се
усмихна. Една топла сълза се стече по лицето й .Той отиде и я прегърна, а тя се
вкопчи в него. Имаше чувството, че ако го пусне ще пропадне, че всичко ще
изчезне… Тя спря да плаче, а той я пусна, погледна я още веднъж сякаш я
умоляваше да каже поне една дума, но тя все така мълчеше и не знаеше какво да
прави. Той я погледна още веднъж, сведе поглед и тръгна напред. Тя продължаваше
да седи, там, сама, раздирана от противоречия, от всички чувства, които напираха
в нея. Изведнъж се втурна напред с всичка сила, сякаш от това зависеше живота й,
сякаш нещо я окриляваше, тя тичаше и тичаше… Когато стигна до него го улови за
ръката и го целуна: “Обичам те - каза тя, - и никога нямаше да си простя, ако те
бях оставила да си тръгнеш, без да го разбереш!” Той седеше безмълвен, а тя го
гледаше щастлива и усмихната, защото дори и той да не отговореше на чувствата й,
щеше да знае, че е направила всичко и щеше да продължи напред, защото едва ли
той беше единствен, но тя знаеше, че шансовете не трябва да се изпускат. Унесена
в тези мисли, тя не забеляза, че той се приближи до нея и се наведе да я целуне.
Беше толкова изненадващо, но тя никога нямаше да забрави този момент. Чувстваше
се спокойна и щастлива, точно на мястото, където трябваше да бъде! Любовта е
като песен, но всяка песен има край… казват някои. Аз бих казала: Любовта е като
вечността - винаги ще бъде там някъде, винаги ще ни очаква, защото любов има
навсякъде!!