Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш тя е
всичко за него. Горкото момиче, просто не знаеше как да му го каже, беше я
страх, паника обгръщаше цялото й тяло. Искаше й се да изкрещи: “ОБИЧАМ ТЕ, МОЛЯ
ТЕ ОСТАНИ, ОСТАНИ ОЩЕ МИГ ПОНЕ, НЕ МЕ ОСТАВЯЙ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ПОТЪНА В ТЪМНИНА
И ЗАБРАВА!!” За съжаление тя си мислеше, че е пропуснала мига, реши, че не може
да му каже всичко това, реши че ще изглежда смешна и отчаяна, че той ще се
отдалечи. Но дали беше така?!... Ами ако в този миг послушаше сърцето си, което
шептеше, не, то крещеше, дереше се в нея: ”Обичам те!“, какво ли щеше да стане?
Той я погледна многозначително, сякаш усещаше, че нещо я мъчи. Всъщност дълбоко ...