Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш тя е всичко за него. Горкото момиче, просто не знаеше как да му го каже, беше я страх, паника обгръщаше цялото й тяло. Искаше й се да изкрещи: “ОБИЧАМ ТЕ, МОЛЯ ТЕ ОСТАНИ, ОСТАНИ ОЩЕ МИГ ПОНЕ, НЕ МЕ ОСТАВЯЙ, НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ПОТЪНА В ТЪМНИНА И ЗАБРАВА!!” За съжаление тя си мислеше, че е пропуснала мига, реши, че не може да му каже всичко това, реши че ще изглежда смешна и отчаяна, че той ще се отдалечи. Но дали беше така?!... Ами ако в този миг послушаше сърцето си, което шептеше, не, то крещеше, дереше се в нея: ”Обичам те!“, какво ли щеше да стане? Той я погледна многозначително, сякаш усещаше, че нещо я мъчи. Всъщност дълбоко в себе си той знаеше какво става и реши да й даде последен шанс. Погледна я и се усмихна. Една топла сълза се стече по лицето й .Той отиде и я прегърна, а тя се вкопчи в него. Имаше чувството, че ако го пусне ще пропадне, че всичко ще изчезне… Тя спря да плаче, а той я пусна, погледна я още веднъж сякаш я умоляваше да каже поне една дума, но тя все така мълчеше и не знаеше какво да прави. Той я погледна още веднъж, сведе поглед и тръгна напред. Тя продължаваше да седи, там, сама, раздирана от противоречия, от всички чувства, които напираха в нея. Изведнъж се втурна напред с всичка сила, сякаш от това зависеше живота й, сякаш нещо я окриляваше, тя тичаше и тичаше… Когато стигна до него го улови за ръката и го целуна: “Обичам те - каза тя, - и никога нямаше да си простя, ако те бях оставила да си тръгнеш, без да го разбереш!” Той седеше безмълвен, а тя го гледаше щастлива и усмихната, защото дори и той да не отговореше на чувствата й, щеше да знае, че е направила всичко и щеше да продължи напред, защото едва ли той беше единствен, но тя знаеше, че шансовете не трябва да се изпускат. Унесена в тези мисли, тя не забеляза, че той се приближи до нея и се наведе да я целуне. Беше толкова изненадващо, но тя никога нямаше да забрави този момент. Чувстваше се спокойна и щастлива, точно на мястото, където трябваше да бъде! Любовта е като песен, но всяка песен има край… казват някои. Аз бих казала: Любовта е като вечността - винаги ще бъде там някъде, винаги ще ни очаква, защото любов има навсякъде!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.