22 мар. 2013 г., 08:23

ТЯ и ТОЙ (Деца на Времето)

830 0 2
2 мин за четене

Тя се любеше Невероятно! Всеки път! Уникално и Неповторимо, импровизирайки, като един музикален Виртуоз! Беше чувствителна и нежна, страстна и дива. Състоянията ù се редуваха по неузнаваем начин и никога не можеше да се разбере, кое от тях ще последва. Отгоре на всичко, неустоимият ù чар, а и перфектното ù тяло... Боже, мъжете могат само да се надяват на нещо такова, дори само в едно от десетките си прераждания. А той, той я имаше почти във всяко от тях и то като Любима, Любовница и Приятелка, всичко в едно! Не случайно му завиждаха и то с право. Не, че това го ласкаеше, напротив, беше му все едно. Интересуваше го единствено Тя, Любовта им, Близостта им, Проникновението между Тях и... Сливането. Сливането на Сърца, Души, Тела и Вселени. Да, те бяха две Вселени, много различни, но Уникални, всяка по своему. Поотделно завихряха хора и съдби около себе си, но заедно, заедно бяха като току що избухваща Свръхнова, която излъчваше Любов и Светлина на парсеци напред. Беше много хубаво да си в присъствието на Любовта и Себеотдаването. Търсеха ги. Всеки искаше да се докосне до това чувство, да преживее макар и за малко тази Пълнота. Пълнотата на истинските взаимоотношения, без преструвки, без задръжки, съвсем натурално и неподправено. Да види с очите си, че това Наистина Съществува и е Възможно! Красотата винаги е впечатлявала хората, красотата под всякаква форма, и вдъхновението. Те вдъхновяваха! Много от техните близки завиждаха на нея и него за това, което имаха. За Единението на двете Същности. Усещаше се, че дори и да не са заедно физически, са заедно вътрешно, и Любовта им течеше като пълноводна река, реката на Изобилието, Разбирателството и Хармонията, на Пълното приемане. Защо ли бе така? Имаше едно обяснение, наред с много други. Те бяха заедно още

откакто съществуваше животът на Земята. Разбира се, става дума за разумния живот - хората, не растенията и животните. Те бяха дошли от едно и също място в Космоса. Бяха излъчени по едно и също време от Великия Източник. Това ги правеше Уникално Близки и така щеше да бъде, докато не се завърнеха отново при техния Създател. Но засега това беше още доста далече и двамата Влюбени в Живота и един в друг,  му се радваха, а се радваха и на самите себе си. Вършеха всичко това с огромно удоволствие и упование, с упованието на Любовта и Светлината... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...