ТЯ и ТОЙ (Деца на Времето)

Тя се любеше Невероятно! Всеки път! Уникално и Неповторимо, импровизирайки, като един музикален Виртуоз! Беше чувствителна и нежна, страстна и дива. Състоянията ù се редуваха по неузнаваем начин и никога не можеше да се разбере, кое от тях ще последва. Отгоре на всичко, неустоимият ù чар, а и перфектното ù тяло... Боже, мъжете могат само да се надяват на нещо такова, дори само в едно от десетките си прераждания. А той, той я имаше почти във всяко от тях и то като Любима, Любовница и Приятелка, всичко в едно! Не случайно му завиждаха и то с право. Не, че това го ласкаеше, напротив, беше му все едно. Интересуваше го единствено Тя, Любовта им, Близостта им, Проникновението между Тях и... Сливането. Сливането на Сърца, Души, Тела и Вселени. Да, те бяха две Вселени, много различни, но Уникални, всяка по своему. Поотделно завихряха хора и съдби около себе си, но заедно, заедно бяха като току що избухваща Свръхнова, която излъчваше Любов и Светлина на парсеци напред. Беше много хубаво да си в присъствието на Любовта и Себеотдаването. Търсеха ги. Всеки искаше да се докосне до това чувство, да преживее макар и за малко тази Пълнота. Пълнотата на истинските взаимоотношения, без преструвки, без задръжки, съвсем натурално и неподправено. Да види с очите си, че това Наистина Съществува и е Възможно! Красотата винаги е впечатлявала хората, красотата под всякаква форма, и вдъхновението. Те вдъхновяваха! Много от техните близки завиждаха на нея и него за това, което имаха. За Единението на двете Същности. Усещаше се, че дори и да не са заедно физически, са заедно вътрешно, и Любовта им течеше като пълноводна река, реката на Изобилието, Разбирателството и Хармонията, на Пълното приемане. Защо ли бе така? Имаше едно обяснение, наред с много други. Те бяха заедно още

откакто съществуваше животът на Земята. Разбира се, става дума за разумния живот - хората, не растенията и животните. Те бяха дошли от едно и също място в Космоса. Бяха излъчени по едно и също време от Великия Източник. Това ги правеше Уникално Близки и така щеше да бъде, докато не се завърнеха отново при техния Създател. Но засега това беше още доста далече и двамата Влюбени в Живота и един в друг,  му се радваха, а се радваха и на самите себе си. Вършеха всичко това с огромно удоволствие и упование, с упованието на Любовта и Светлината...