Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше. Слънцето погали снежнобялата ù кожа с лъчи, тя отвори очи и се усмихна – щеше да бъде прекрасен ден! Направи си чаша ароматно кафе и излезе в градината. Погали цветята и легна на росната трева. Тогава дойде и тя – мисълта за него. Нима всеки прекрасен миг трябваше да бъде почернян от него? Нима бе заслужил тъгата на дните ù, тъгата в очите ù?

            Той бе висок, с широки плещи и дълбоки, чисти очи – в прегръдките му тя се чувстваше спокойна и защитена. Той бе умен, чаровен и мил. Той бе богат на думи и беден на действия. Той бе зает, тя бе там – до телефона, чакайки любимия звън, готова да се хвърли в обятията му. Той бе всяка нейна сълза, той бе всяка нейна усмивка. Той бе сънят и мислите ù. Той бе онзи, който рядко намираше време за нея, въпреки че ù казваше, че му липсва, тя бе тази, която сляпо вярваше.

            Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше. Слънцето погали снежнобялата ù кожа с лъчи, тя отвори очи и се усмихна – щеше да бъде прекрасен ден! Направи си чаша ароматно кафе и излезе в градината. Погали цветята и легна на росната трева. Тогава дойде и тя – мисълта за него. Две бистри сълзи паднаха на росната трева, но този път беше различно – придружаваше ги усмивка! Щеше да бъде прекрасен ден – ден на промяна…

            Той бе висок, с широки плещи и дълбоки, чисти очи – в прегръдките му тя се чувстваше спокойна и защитена. Той бе умен, чаровен и мил. Той бе богат на думи и беден на действия… Той бе зает, но тя вече не бе там – до телефона, чакайки любимия звън, готова да се хвърли в обятията му. Той вече не бе всяка нейна сълза, той вече не бе всяка нейна усмивка. Той вече не бе съня и мислите ù. Той бе онзи, който рядко намираше време за нея, въпреки че ù казваше, че му липсва, тя вече не бе тази, която сляпо вярваше.

           Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше… Тя бе някак различна. Тя бе някак по-силна, по-самостоятелна, по-самоуверена. Тя бе някак убедена, че животът ù без него би бил по-добър. Тя бе някак решена да го забрави. Тя бе някак помъдряла – знаеше, че не заслужава да е на заден план. Тя бе някак сигурна, че някъде там я чака някой, който ще ù даде всичко, от което се нуждае.

           Той бе висок, с широки плещи и дълбоки, чисти очи… Той бе онзи, който загуби момичето, което го бе грижа за него. Той бе онзи, който пропусна възможността да бъде истински обичан и да обича. Той бе онзи, който загуби в онова паметно утро през лятото на 2000 година.

           Тя бе със снежнобяла кожа, сякаш непогалена от слънцето. Тя бе крехка и уязвима. Тя бе онази, която осъзна какво заслужава. Тя бе онази, която реши да открие щастието си и да престане да чака. Тя бе онази, която сграбчи силно с две ръце възможността да бъде истински обичана и да обича. Тя бе онази, която спечели в онова паметно утро през лятото на 2000 година.

          Той бе висок, с широки плещи и дълбоки, чисти очи… Тя бе със снежнобяла кожа, сякаш непогалена от слънцето… Той не бе нейната половинка. Тя не бе неговата половинка. Той не откри в нея своята „Тя”… Тя не откри в него своя  „Той”…