Тя и тя

– А ти коя беше...?

– Аз съм тази, която вярва в любовта и че от нея се ражда всичко хубаво!

– Добре... Успех!

– Но чакай, ти трябва да ми помогнеш, нали ти си моята съвест, моята воля, моето свръхАз!

– Оххх, много съм уморена, какво пак искаш? Та нали точно ти винаги се отказваш 5 крачки след началото. Ти и твоите объркани недежди...

– Този път е различно и трябва да успея! Но не мога, ако ти не ми помогнеш! Наистина ми трябваш повече от всякога! Хайде, толкова много неща сме постигнали, толкова върхове сме покорявали – ти и аз!

– Но беше отдавна... вече не помня как става, пък и тогава вярвах в Бог, вярвах изобщо, вярвах… беше различно, остави ме на мира...

– Има много неща, в които можем да вярваме – в любовта и във вътрешната сила! Аз вярвам в теб!

– Аз вече не си вярвам, отдавна забравих какво е.

– И аз бях забравила, но когато снощи Той ме стисна силно за ръката и ме погледна право в очите, сякаш за минута си спомних! Заклевам се, спомних си! Беше невероятно! Вярата се върна! Знам, че и ти го почувства... беше толкова осезаемо.

– И какво от това?!...

– Длъжни сме да пробваме с всички сили - та това е нашата мечта от... това винаги е била нашата мечта.

– А ако се провалим?

– Нямаме какво да губим, когато нямаме вярата, но можем да направим всичко, за да си я върнем. Признай, че си струва!

– ...

– Хайде, знаеш, че е така!

– Знам... беше толкова хубаво, когато бяхме наивни. В наивността има един особен чар. Същото е като с незнанието – колкото повече знаеш, толкова повече се ограничаваш. А веднъж прозрял истината, няма как да се излъжеш, че не я знаеш.

– Права си, но можем да бъдем наивни по нов начин. По нашия си! Твърде е рано да се отказваме! Не е важно дали ще успеем да постигнем външните цели, важно е да се върне вярата.

– А ако не успеем... ще има толкова много сълзи.

– Знам, но и те имат своята стойност... всичко си струва, когато имаш мечти.

– Мечтите ми липсват...

– И на мен.  Започваме ли от сега?

– Да!