Тя и тя
– А ти коя беше...?
– Аз съм тази, която вярва в любовта и че от нея се ражда всичко хубаво!
– Добре... Успех!
– Но чакай, ти трябва да ми помогнеш, нали ти си моята съвест, моята воля, моето свръхАз!
– Оххх, много съм уморена, какво пак искаш? Та нали точно ти винаги се отказваш 5 крачки след началото. Ти и твоите объркани недежди...
– Този път е различно и трябва да успея! Но не мога, ако ти не ми помогнеш! Наистина ми трябваш повече от всякога! Хайде, толкова много неща сме постигнали, толкова върхове сме покорявали – ти и аз!
– Но беше отдавна... вече не помня как става, пък и тогава вярвах в Бог, вярвах изобщо, вярвах… беше различно, остави ме на мира...
– Има много неща, в които можем да вярваме – в любовта и във вътрешната сила! Аз вярвам в теб!
– Аз вече не си вярвам, отдавна забравих какво е.
– И аз бях забравила, но когато снощи Той ме стисна силно за ръката и ме погледна право в очите, сякаш за минута си спомних! Заклевам се, спомних си! Беше невероятно! Вярата се въ ...