Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не може да има тази жена завинаги и това го влудяваше. А колко хубави моменти бяха преживели! Тогава тялото го слушаше и му се подчиняваше без условности.
Ходеше на фитнес и трупаше мускули. Заложеното в душата му хамелeонство го правеше привлекателен за жените. Знаеше кога и от коя да си поиска услуга. Не смяташе, че е влюбчив по природа. По-скоро импулсивно нагъл. Животът му се провираше като устие на река. Не обичаше да работи за някого. Това нарушаваше равновесието в него. Ходеше по барове и лесно избираше една от много. Бързо ги гонеше, когато вече му бяха непотребни. Пълен с първичност, обичаше да се оглежда в огледалото. Плавно сресваше косата си, пръскаше се с парфюм, гладеше ризите си. Н ...