Тялото
Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не може да има тази жена завинаги и това го влудяваше. А колко хубави моменти бяха преживели! Тогава тялото го слушаше и му се подчиняваше без условности.
Ходеше на фитнес и трупаше мускули. Заложеното в душата му хамелeонство го правеше привлекателен за жените. Знаеше кога и от коя да си поиска услуга. Не смяташе, че е влюбчив по природа. По-скоро импулсивно нагъл. Животът му се провираше като устие на река. Не обичаше да работи за някого. Това нарушаваше равновесието в него. Ходеше по барове и лесно избираше една от много. Бързо ги гонеше, когато вече му бяха непотребни. Пълен с първичност, обичаше да се оглежда в огледалото. Плавно сресваше косата си, пръскаше се с парфюм, гладеше ризите си. Не бе мързелив, по-скоро използваше слабостта на околните в своя полза. Винаги. Случваше се да се бие с разни типове, ако избраната се оказваше приятелка на друг. Но тялото му не се огъваше. Запазваше добрата си форма и отново тренираше в сряда. Знаеше, че тогава денят му минава по-лесно. Не бе вярващ, не четеше хороскопи. Интуитивно разбираше, че тогава се случват положителни неща.
Веднъж... я видя... Влизаше в един от баровете и за секунди я огледа. Едва тогава се успокои. Женската щеше да е негова. Мина за баровец, но не успя от първия път да я свали. Тя се инатеше като лъвица и сякаш самата налагаше своите правила. Той заспа трудно същата вечер. Чудеше се къде греши, почувства се странно, досега не бе изпитвал подобно чувство. Представяше си я мислено и сякаш и се усмихваше с непривична за него топлина. После - реши да я остави, какво толкова, една жена! Ще види, ще срещне друга!...
... Вечерта беше неописуема. Тя се раздаваше напълно. Не успяваше бързо да откликне на желанията и, любовта им бе прекрасна, почти съвършена! Стана друг човек, самоличността - разкрита. Забрави хамелеонството, играта на котка и мишка, егоцентризма си, тялото. Тя се превърна в богиня и в заповедите и имаше само страст. Ходеше замаян на работа, често недоспал. Времето преминаваше като във вихър. До момента, в който разбра, че тя е платена жена, при това омъжена.
Веча нямаше достатъчно пари, за да угажда на капризите й и това го правеше неудобен като партньор.
Една вечер пред апартамента го чакаха трима яки мъжаги. Търсеха го и чакаха като копои. Избутаха го навътре в стаята неочаквано. Удряха го, пак, и пак. Търсеха пари. Но причината беше друга. Жената - огнена и дива, алчна и жестока в обичта си...
Тялото му се гърчеше и падаше, устояваше и плачеше. Ушите му бучаха, краката не го държаха, раменете се сливаха с китките.
Гърчове -от болка, стенание - мъка, тревога - изгнание. Те се напластяваха и правеха изхода малко възможен. Духът стоеше над тялото и гледаше мълчаливо.
Мълчеше до момента на хриповете. И избяга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
