Тъжна есен...

Навън е пролет, навън има цветя,

а в душата ми е тъжна есен,

от нея боли и капят сълзите от мойте очи.

Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете,

аз мечтаех за нощи красиви и нашето неродено дете,

ти ме обожаваше и искаше да бъдеш с мен,

всяка нащ и всеки ден...

Но в онази тъжна есен аз изгубих душата си,

сърцето си, мечти те си и всичко с тебе погребах,

с теб и с нашето дете...

Всичко в живота загубих, останаха ми само сълзи

и няма път, по който да вървя, и няма светлина,

само тъжна есен, която  душата ми опустоши...

Онази тъжна есен не ще забравя аз,

онази тъжна есен живота ми разби и взе ми тя мечтите,