Тъжна есен
Тъжна есен...
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете,
аз мечтаех за нощи красиви и нашето неродено дете,
ти ме обожаваше и искаше да бъдеш с мен,
всяка нащ и всеки ден...
Но в онази тъжна есен аз изгубих душата си,
сърцето си, мечти те си и всичко с тебе погребах,
с теб и с нашето дете...
Всичко в живота загубих, останаха ми само сълзи
и няма път, по който да вървя, и няма светлина,
само тъжна есен, която душата ми опустоши...
Онази тъжна есен не ще забравя аз,
онази тъжна есен живота ми разби и взе ми тя мечтите,
и взе ми любовта, а мене тя остави да оплаквам смъртта...Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жулиета Стоянова Все права защищены
