Mar 10, 2007, 1:40 AM

Тъжна есен 

  Prose
1143 0 1
3 min reading
Тъжна есен...
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете,
аз мечтаех за нощи красиви и нашето неродено дете,
ти ме обожаваше и искаше да бъдеш с мен,
всяка нащ и всеки ден...
Но в онази тъжна есен аз изгубих душата си,
сърцето си, мечти те си и всичко с тебе погребах,
с теб и с нашето дете...
Всичко в живота загубих, останаха ми само сълзи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??