Денят бавно вървеше към своя край. Слънцето клонеше към залез, оставяйки червеникаво- оранжеви багри в небето и сякаш бързаше за срещата си с луната. Скоро тя щеше да изгрее на небосклона, разпръсквайки меката си светлина над града.
Светла, на която всички приятели казваха Сиса, тъкмо приключваше с останалата домакинска работа, когато звука от микровълновата фурна ясно ѝ показа, че зеленчуците вече са размразени. Тя се зае с приготвянето на вечерята.
Компания й правеше нейният домашен любимец - пекинеза Ричи. Кученцето весело махаше с опашка, в очакване да получи залък от топлата храна.
Тази вечер младата жена очакваше за вечеря своя приятел Димитър. Тя тъкмо бе подредила масата за вечеря, поставила бе в центъра ваза с красиви цветя, когато на вратата ѝ се позвъни. Ричи нетърпеливо подскачаше около нея. Сиса натисна бравата и очите ѝ срещнаха усмивката на Митко, който държеше бутилка с червено вино.
– Здравей, хубавице! Извинявай, че закъснях, но залите в киното се напълниха. Знаеш как ...