В покрайнините на този град имаше нещо зловещо. По ъглите на тъмните улици се криеше зловещото усещане за неизбежно зло. Тънещите в сивота улици засилваха тегобата в душите на хората, които закъснели се прибираха към домовете си.
Всяка нощ там се случваше нещастие. Всяка нощ имаше зловещо безследно изчезване на някой човек. Всеки пътник тръпнеше от страх преминавайки през тъмнината на града. Никой не знаеше къде се крие отговора на зачестилите нещастия в този град. Дори Бог бе забравил за хората от там.
Често в дневните крамоли между пийналите хора в кръчмата възникваше спор. Едни твърдяха, че злото е извън тях. Други твърдяха, че злото е в тях. Никой не подозираше колко прави бяха двете твърдения и всеки заставаше зад едно от двете. Преди настъпването на тъмнината всеки бързаше да се прибере, защото и най-пияният знаеше, че ако остане навън ще се случи нещо лошо. Тъмното препускаше към поредната си жертва. Всъщност жертвите бяха хора, които изчезваха по незнайни причини. Едни твърдяха ...