Миналата неделя, докато бях в църквата (да, аз обичам в свободното си време да бъда близо до Шефа), седях на неудобната пейка и се чудех до кога ли бабите пред мен ще спрат да обсъждат новата рецепта на Ути. И изведнъж ме осени просветлението. Истината, която беше пред очите на всички, но или само аз си позволих да я изрека в главата си без предубеждение, или само аз наистина бях стигнал до това дълбоко откровение.
Винаги съм бил наясно с мотивите на Господ - нашия пастир. От деца ни учат, че той е пътят, истината и животът. Че той ще ни спаси. Един вид, ако безпрекословно повярваш в дебелата книга, която по много интересни причини има стара и нова версия (евала за ъпдейта де) си осигуряваш добро преживяване на задгробните години. Разбира се, задължен си да приемеш и религията. Само вярата не е достатъчна. Посипваш си главата с малко вода, четат ти петнадесет минути за здраве и берекет и после хоп в близката кръчмица за една стабилна почерпка с кръвта Христова.
Неговата мисия е да глед ...