Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че масовите убийци да лежат до живот. Но факт бе, че Улрих бе излежал двайсетгодишната си присъда и имаше право на свобода.
Улрих гледаше на освобождаването си със смесени чувства. Знаеше, че го очаква медиен тормоз и че едва ли ще може да се разхожда спокойно по улиците – почти всички познаваха физиономията му. От друга страна свободата бе хубаво нещо, много хубаво нещо.
Когато видя тълпата пред затвора, Улрих се смая и уплаши. Не го оставиха да се зарадва на освобождаването си. Затрупваха го с въпроси и злобни подмятания. Охраната едва смогваше да го опази. Присъстваха и близки на убитите, познаваше ги по физиономии, защото неведнъж ги бе виждал в съдебните зали. Спомените за ужасните му дела ...