Не можеше да си намери място. Въртеше се като лъв в клетка – отчаян, сам и изпълнен с болка. Не можеше да гледа повече детето си такова – болно и обречено, с тъмни хлътни очи. Не можеше повече да слуша влудяващото пиукане на системата, докато гледа как пламъчето на живота бавно гасне. Бързо излезе от детската стая, която повече приличаше на болнична.
Пусна телевизора. Новините бяха за болестта. Епидемията бе завладяла целия свят. От всички точки на света съобщаваха за умиращи, жертви или току-що разболели се деца. Пускаха мнения на лекари, но никой нямаше представа какво се случва, какъв е причинителят на болестта, как се лекува, дали все още малкото здрави деца могат да се предпазят… Щракна на друг канал – екстрасенс продаваше амулети срещу епидемията. Щрак. Божи служител заплашваше с второ пришествие. За пръв път откакто се помнеше темите не бяха електроника, биотехнологии, кибернетика и т.н. И то по какъв повод?! Рязко човечеството бе принудено да напусне уютния виртуален свят, за д ...