Убих те...
Убих те...
Беше студена вечер. Аз пристигнах пред вратата на твоя дом... Ти беше сам и сега спеше кротко в своето легло. Нямаше си най-малка представа от това, което те очакваше и изобщо кой стои пред твоята врата с нож в ръка, изстинала и приличаща на смъртта. Да... това бях Аз...
Влязох тихо, на пръсти, за да не те събудя. Облечена бях в бяла копринена нощница... Всичко наоколо беше тъмно и смущаващо, предсказващо нещо страшно и нечувано. В миг се озовах пред тебе... Бях точно пред теб, а ти спеше като бебенце. Постоях дълго време така, погледах те и сълзи се стичаха от очите ми. Накрая целунах те и казах: ,,Обичам те! Прости ми за това, което ще направя." След туй взех ножа, забих го право в сърцето ти и цялата бях обляна с кръв от твоята. После пронизах и себе си... Убих те, за да те няма никоя! А мене, за да се измъкна от адските страдания по тебе...
© Мими Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Убиват ни хиляди пъти на ден,но така не се запазва обич...
-
Благодаря на всички
-
Еее най-накрая да видя нещо, което да може да ме вкара в идеята си от по-малките представители тук (не че аз не съм от тях де, ама ми омръзна да чета еднородни текстоподобни "творби" на 14-15 годишни ангелчета)!Браво Миме!Кратко, но добро!
-
Подкрепям мнението на Теодор
-
Сакън недей! Първите четиринадесет години е винаги така.
После малко се поумнява... -
Все 1 гледам филм на ужасите
-
Хах
-
Хаха това за Джак Изкормвача беше супер яко ! Благодаря ви ! )
-
Тц-тц-тц.
Смешно-драматично.И кръвожадно.И егоистично.
Недей така!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
