Убих те...
Убих те...
Беше студена вечер. Аз пристигнах пред вратата на твоя дом... Ти беше сам и сега спеше кротко в своето легло. Нямаше си най-малка представа от това, което те очакваше и изобщо кой стои пред твоята врата с нож в ръка, изстинала и приличаща на смъртта. Да... това бях Аз...
Влязох тихо, на пръсти, за да не те събудя. Облечена бях в бяла копринена нощница... Всичко наоколо беше тъмно и смущаващо, предсказващо нещо страшно и нечувано. В миг се озовах пред тебе... Бях точно пред теб, а ти спеше като бебенце. Постоях дълго време така, погледах те и сълзи се стичаха от очите ми. Накрая целунах те и казах: ,,Обичам те! Прости ми за това, което ще направя." След туй взех ножа, забих го право в сърцето ти и цялата бях обляна с кръв от твоята. После пронизах и себе си... Убих те, за да те няма никоя! А мене, за да се измъкна от адските страдания по тебе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Даскалова Все права защищены
