Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и пак ме водят към теб.
Мога да бягам, но ще бягам винаги към Точно Този Театър.
Мога... и да не мога да съм всичко, което този свършен свят така силно иска.
Мога да забавям времето, но не и да го спра.
Мога да те губя, но не и да те пропилявам.
Мога да се надявам, че още ще те обичам след време, но не и че ти ще ме обичаш някога.
Мога да чакам да съмне, но не и да посрещна изгрева с теб.
Мога да откривам хубави балади, но не и да танцувам на тях. ...