Добре дошли в моя свят! Аз съм... всъщност името ми не е важно. Аз съм една средностатистическа ученичка. Мразя даскалото, мразя учителите, мразя задушните класни стаи и да губя времето си, слушайки за някой отдавна умрял цар.

Не че имам някакъв праблем с оценките, аз съм тип “отличничка”, “задръстенячка” или, любимото ми, “зубрачка”. Последното не го разбирам, защото всеки, който ме познава, знае, че през живота си не съм отваряла учебник, а и слава богу. Веднъж реших да си прочета урока по биология, и, естествено, нищо не разбрах. 60% от написаното бяха термини, и то от онези, за които и на биолозите от ВУЗ-овете им трябва речник. Е, какво да се прави, когато в страната ни има само пародия на образователна система. Затова напълно се отказах от учебниците. Всички мои знания получих от книгите и предаванията на Дискавъри. Е, ученици от моя тип имат предостатъчно свободно време за книги. Всъщност никога не съм излизала на дискотека, не съм се напивала, не съм имала и гадже, т.е. не се вписвам в определението на “готина”, а и, честно казано, не ми и трябва.

А, да! Забравих да спомена и нещото, което най-много мразя в училище - хората. Не всички, разбира се! Само фешъните, надувките и тем подобни. Ако подочуя техен разговор, то темата винаги е една и съща - или колко ужасно се обличал тоя или оня, или за новия лак на някое момиче, или за невероятно грозната рокля на тъкмо тръгналата  си “приятелка”. Затова гледам да не ги слушам много-много. Веднъж ги чух обаче да ме обсъждат. Е, искам да им се извиня, защото нямам време, а и не ми пука дали обувките ми си подхождат на косата, което за тях, незнайно защо, беше от изключителна важност.

Слава богу, имам няколко добри приятелки, на които мога да разчитам, защото понякога трудно се справям с гореспоменатата групичка, а и със скуката, която сякаш още повече надига желанието ми за скандал, докато слушам жуженето на госпожата за някаква битка.

Нали знаете, че във всеки тийнейджърски филм винаги има едно готино и добро момче, което обаче е хванато от лапите на “пчелата-кралица” и в което зубрачката се влюбва? Да, ама аз не живея във филм. Не съм влюбена, а и в училище няма  в кого. Главното занимание на учениците от мъжки пол е да се замерят я с химикалки, я с линии, чужди, разбира се. Най-страшно е в началото на декември, когато по коридорите хвърчат презервативи с вода. От всичко това следва, че човек се нуждае от специални умения, за да оцелее, или поне за да се измъкне сух.

Следващото предизвикателство са часовете, или по-точно учителите, които ги водят. Повтарят дума по дума написаното в учебника, а ако след това ги попиташ какво означава това или онова, вместо отговор получаваш мрънкане за това, че си нарушил учебния процес или че не внимаваш в час. Добре, че е измислен интернетът, че иначе щяхме да сме на същото дередже, на което е цялата ни държава.

От продължаващото дрънкане на учителя ме избавя звънецът и с още няколко момичета се изнизваме през вратата към посока двора, за да подишаме “свеж” въздух с благоухания на тютюнев дим и да се порадваме на веселото жужене, изпълнено с най-различни ругатни, и то не само от ученици.

Не че няма и приятни часове, и то отново главно заради учителите. Някои, докато преподават, пускат по една-две шеги, но най-готини са тези, които пренебрегват учебния матириал изцяло в полза на нашия, а и на техния кеф.

Е, свърши и този ден. Прибирам се към къщи с мисли за няколкото тона домашни, които би трабвало да напиша, ама вероятно няма да го направя. Отварям входната врата, захвърлям някъде раницата и се сгромолясвам в най-близкия фотьойл. Минава два и си нямам напредстава какво да правя. Може би ще ида да потичам...