Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и винаги знаеше какво да каже и кога да го каже. И изобщо не беше глупав. Беше начетен и почти всичко му се отдаваше с лекота. Математика, биология, литература,физика и така нататък, бяха нищо работа за него. Ах, той ме караше да летя. Дори докато спях. Сънувах го всяка нощ, но знаех, че няма да ми се отвори парашутът. Той беше прекрасен, а аз средна работа. Бях сигурна, че около него се тълпят десетки момичета коя от коя по-красиви. Бях убедена, че вече си е набелязал някоя и дори може да си има приятелка. Да, естествено. Как може момче като него да си няма приятелка? Каква глупачка съм. Но все още нищо не беше потвърдено. Той не споменаваше нищо за момичета, нито телефонът му звънеше. В глават ...