Ударите на съдбата
                                                 Ужаси, сериал  

                                      Eпизод 2   - Джузепе


                             1: Комо, 17 август 2007 година

   - Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо.
   - Здрасти, Шефе, за какво ме търсиш в този късен час!
   - Липсваше ми - каза Бачо шеговито, но след това промени тона си. - А сега сериозно. Можеш ли да дойдеш утре!
   - Утре ли? Та ти не ми даваш никаква почивка! - отвърна на шегата му Карлос. - Защо? Да не е спешно?
   - Може и така да се каже. Обадиха ми се от италианското контраразузнаване. А това значи, че работата е сериозна! А ти какво правиш в момента?
   - До преди малко пих бира с Алберто, но сега се приготвям за лягане. За някаква мисия ли се обаждат, или за нещо друго.
   - Искаха до два дена да бъдем в Торино при едно семейство. Казаха, че има момче, обладано от дух.
   - Добре, добре, Джовани. Утре нямам сериозни ангажименти, така че ще дойда. Сигурно около обяд ще бъда в Милано, в Бристол.
   - Благодаря ти, момче. Чао и до утре!
 
 Само преди два дена Джовани беше извикал Тари и Карлос, за да изследват шест странни снимки, които получили по e-mail от някой, представил се за Джордж Сантс. В писмото, прикрепено към тях, пишело, че ги е правил самият той и че е заснел привидения и неидентифицирани летящи обекти. Когато направиха анализ на снимките, на четири от тях личеше, че са фалшифицирани. На две от тях сенките на неидентифицираните летящи обекти бяха под различен ъгъл с тези, хвърляни от останалите предмети. При третата размазаният прозиращ обект в катедралата всъщност бе човек, хванат с дигитален фотоапарат по време на движение, а в четвъртата чрез специална програма се установи, че призрачното същество, намиращо се в средата на стаята, е просто малка изрезка от вестник, сложена до самия обектив по време на снимката.
  Останалите две снимки, на които личаха съответно прозиращ човек с бяло изпито лице и черна безформена маса в една градина сред цветята не бяха установени фалшификации. Затова ги изпратиха за по-задълбочени изследвания на Majestic 12, които разполагаха с много по добра техника и софтуер.

  За "бойците" от Magic 22 нямаше време за пълноценна почивка. Това може да се дължи или на голяма концентрация на странни явления, или на все по-засилващ се интерес към тяхното сформирование. Второто бе много по-вероятно.


                                   2: Милано, 18 август, 2007 година

  Джовани беше пристигнал малко преди него и го чакаше в салона. Освен него нямаше никой друг от групата
   - Сами ли ще бъдем? - попита Карлос.
   - Не, ще бъдеш сам! - отговори иронично Бачо и Карлос за миг повярва в думите му. Но после каза весело. - И сам ли трябва да нося всичките уреди?
   - Вацетас няма да дойде, защото трябва да се възстановява поне двадесет дена, Тари е в Грузия, а Кортоне е на сватба и ще ни чака утре в Торино. Така че тази вечер трябва да дойдат само отчето и Лупо.
   - Значи съставът ни е намален сериозно, така ли?
   - Имали сме и по-тежки случаи.
   - И така, Бачо, какво ни предстои утре и защо беше това спешно повикване?
  Обикновено Бачо уведомяваше останалите най-малко четири дена предварително, за да могат да се подготвят.
   - Защото от контраразузнаването определиха случая като извънреден. Става въпрос за едно момче, син на някакви дипломати, което е обладано от дух. Казаха, че духът е толкова разярен, че е способен на всякакви гадости, включително и на убийство. Момчето има множество рани върху себе си, родителите му също не са пощадени от неприятеля. Споменаха ми изрично да внимаваме и да се пазим, защото случаят е изключително опасен. Дори ни доставиха специални автомати с рентгенови генератори в случай, че изникне нещо непредвидено.
   - Това звучи страшно! - каза Карлос.
   - Обещаха ни солидно възнаграждение, ако се справим с това. Така че имаме още един стимул.
   - Дано си заслужим възнаграждението! Все пак сме бойна група, нали.
   - Така е! Бойната група на контраразузнаването! Затова хайде да си направим едно хубаво угощение в ресторанта.
 
  След като се нахраниха, се прибраха в стаите. Карлос се изкъпа, после се излегна на мекото легло, зави се с пухкавите завивки и взе една книга на Агата Кристи. Обожаваше да чете в леглото, така заспиваше по-бързо.
  Събуди се привечер, малко преди осем и половина. Книгата лежеше до него, някои страници бяха намачкани вследствие на  неестественото падане от  ръката му. Карлос я остави върху етажерката.
  Долу, съсредоточени в чашите кафе пред себе си, седяха Джовани, Лупо и отец Хайнц Грубер.
   - Ето го и нашето момче! - провикна се весело свещеникът.
   - Здравейте! - Карлос поздрави културно останалите и седна при тях. - За мен кафе не поръчахте ли?
   - Поръчахме, но трябва да влезеш вътре и да си го направиш! - отговори Лупо.
   - Има една красива сервитьорка, само за теб е - намигна отецът.
   - Ами къде е да я извикам.
   - Ето я! - изрече Хайнц и вдигна ръка към едно момиче с престилка. То дойде тутакси.
   - Този наш младеж е ерген и иска кафе. Бихте ли му направили едно силно, ергенско? - попита свещеникът, който тази вечер определено бе в чудесно настроение.
   - Ами да - скромно отвърна сервитьорката и тръгна към бара.
 След кафето дойде ред и на вечерята. Изядоха по една голяма пица, специалитет на ресторанта и изпиха по една голяма халба бира. Времето отново мина в шеги и закачки и когато трябваше да се приберат по стаите, всички бяха в приповдигнато настроение. Затова сутринта във фоайето всеки един от тях изглеждаше бодър и свеж.

  
                                 3: Торино, 18 август 2007 година

  В тринадесет часа и двадесет минути стъпиха на торинска земя. Мъж и жена на средна възраст, придружавани от един от агентите на контраразузнаването, ги чакаха пред входа на автогарата. Мъжът беше с прошарена коса, но носеше скъп костюм на "Армани", а жената беше много красива с руса коса и беше облечена в бежов костюм
   - Да ви запозная, това са Антонио и Бети - представи ги агентът и след това се обърна към съпрузите, - а това са Magic 22.

   - Значи, момчето е много зле, по принцип е спокоен младеж, но по време на пристъп освирепява - започна агентът.
   - Не извикахте ли лекар? - попита Джовани Бачо. Бети отговори:
   - Това беше първото нещо което направихме. Но когато лекарят не можа да открие нищо, ни препоръча да се обърнем към свещеник, занимаващ се с екзорсизъм. Намерихме един такъв, но той се отказа веднага, щом видя момчето. След това повикахме помощ от контраразузнаването.
   - И те посочиха нас, така ли?
   - Пратиха екипи от специалисти и те след като видяха момчето ни казаха, че единствените, които биха се справили с това, са Magic 22.
   - Ами предлагам да тръгваме - каза агентът и ги поведе към едно лъскаво "Ауди".

  Спряха пред една голяма, модерна и шикозна двуетажна къща с широк двор. Бети ги поведе към входа, след който следваше огромно помещение, от което се разклоняваха два приземни коридора и две стълбища, водещи към горните коридори. Това огромно жилище имаше най-малко шестнадесет различни стаи и помещения.
  Тръгнаха по едно от стълбищата, след което свиха в един коридор. Влязоха в дъното на коридора в една голяма стая. На едно от двете легла седеше момче на около шестнадесет-седемнадесет години с уморен вид и множество рани по кожата и  лицето.
   - Здравей, Джузепе! - каза му агентът. - Това са момчетата от Magic 22.

Джузепе кимна с глава и се усмихна. Бети отиде до него и го прегърна:
   - Момчето ми, те са тук да ти помогнат. Те са специалисти.
   - Как се чувстваш, момче? - попита Джовани Бачо.
   - Сега съм добре.
   - А когато започнат пристъпите?
   - Тогава ми става тежко и ме боли. Нещо започва да ме натиска. След това не помня нищо.
   - Когато се събуждаш, в какво състояние си?
   - Целият съм в рани, кървя и се чувствам много отпаднал.
   - Ясно - отвърна Бачо.
   - Ти знаеш ли какво се случва с теб, като изпаднеш в безсъзнание - попита отец Грубер.
   - Зная - отговори момчето и наведе глава.
   - Нещо странно да ти се е случвало, което би могло да предизвика това нещо - обади се Карлос и всички погледнаха към него.
   - Не ми се е случвало нищо! Не зная какво може да го е предизвикало.
   - Добре, моето момче - рече Бачо в типичния си покровителски стил, - ще трябва да те изследваме, когато си в пристъп. Имай търпение!
  Настаниха ги в четири отделни стаи. Роберто Кортоне дойде  в ранния следобед и него също настаниха самостоятелно. Бети и Антонио препоръчаха да не чакат пристъпите в стаята на Джузепе, защото те обикновено започват рязко и изненадващо, което би могло да има лоши последствия.

                                      4: Екзорсисткият ритуал

  Точно в петнадесет часа от дъното на горния коридор се чуха викове. Карлос взе термометъра, пистолета, няколко сребърни куршума и излезе от стаята. Видя Бачо и Кортоне, които също по това време излизаха от стаите:
   - Хайде, да вървим! - спокойно каза Бачо.
  В голямото помещение видяха пребледнелите родители.
   - Започна се! - с полуотворена уста изрече Антонио.
  След като Хайнц и Лупо дойдоха при тях, всички заедно тръгнаха към стаята на Джузепе. От нея продължаваха да идват страховити звуци. Карлос се усети, че трепери, но въпреки това крачеше бодро напред. Когато отвориха вратата и видяха това, което се намира пред тях, се сковаха за миг. В стаята по пода имаше разхвърляни всякакви предмети, столовете и масата бяха обърнати. В стаята стоеше злокобно същество, което много приличаше на Джузепе, но очите му бяха хищни и злобни, усмивката му - грозна и крива с вълча, зверска гримаса. Кожата му бе потъмняла и почервеняла от множеството новообразували се рани, а косата му - разчорлена, сякаш до преди малко е участвал в масов бой. От гърлото на съществото изригна гърлен и ужасяващ кикот. Отец Хайнц Грубер отвори сака, след което извади кръста и светената вода. Злокобният кикот на Джузепе секна. Свещеникът изговори някакво проклятие!
   - И мислиш, че ще ме уплашиш с това, така ли, глупако? - изрече звярът с гаден дрезгав глас, бегло напомнящ този на момчето. Свещеникът не отвърна нищо, а хвана с едната ръка кръста,  а с другата светената вода и тръгна към Джузепе. Но преди да е направил каквито и да са действия, той бе отхвърлен назад от неизвестна сила. Хайнц Грубер падна върху красивия персийски килим. Джовани изтича напред с кръста си и го насочи към неприятеля. Обладаното момче направи няколко крачки назад. Зад Джовани се чу гласът на отеца:
   - Иди си там, откъдето си дошъл, сатанинска твар. Остави невинните хора намира. - След това той отвори шишенцето и опръска разярения звяр със светена вода, която изсъска при допира с кожата. На мястото се появиха синьо-виолетови петна. Джузепе наддаде силен рев.
   - Извадете кръстовете! - нареди свещеникът.
   - И рентгеновите автомати! - добави Джовани.
В това време двамата така бяха изблъскани, че полетяха силно напред. Роберто насочи автомата към Джовани и изстреля един лъч. Неприятелят отново се отдалечи, но след това отново се провикна с грозния си глас:
   - Смешници! Сигурно майките ви се срамуват от вас!
   - Кой си ти, изчадие мръсно? - викна Хайнц Грубер.
   - Не можахте ли да ме познаете? Прунцъл! Аз съм Прунцъл! Срещали сме се и преди!
   - О Господи, Прунцъл! Още ли не гниеш в ада? - каза свещеникът и започна да се отдалечава.
   - Това никога няма да стане, мишко! - извика след него Джузепе.

   - Роберто, как е налягането?
   - Малко по-високо, близо до Джузепе.
   - Карлос, какво виждаш на термометъра?
   - Около момчето има нещо като аура от студен въздух, но виж - тук вътре в Джузепе има много топъл участък! - каза със забързан и треперещ глас Карлос.
   - Типично за някой, обладан от демон. Топлият участък е самият дух, който поглъща голямо количество енергия, за да съществува. Това нещо трябва да го знаете от лекциите.
   - Да, зная го. Но да го видиш на живо е друго - отвърна младият експерт, а след това попита. - А кой е Прунцъл? Познавате ли го?
   - Това е един от опасните демони, които се вселяват в хората. На два пъти измъквахме жертви, попаднали в неговия капан. Много опасно същество! Като по чудо досега не сме имали жертви от него.
  В това време видяха, че сатанинското изчадие приближава към тях! Отецът взе кръста и го насочи към демона, а шишенцето даде на Бачо. От бързината бяха забравили да се напръскат със светена вода. Свещеникът извади книгата си, отвори я на една от страниците и започна да чете ритуални молитви и заклинания. Обсебеното от духа тяло на Джузепе започна да се криви и гърчи. Но след малко връхлетя върху свещеника, взе книгата му и с нечовешка сила започна да я разкъсва. Отец Грубер го нападна, като се е опита да си вземе ценната вещ, но демонът със страшен замах го повали на земята. В това време се намесиха Джовани, Карлос, Лупо и Роберто, които хванаха ръцете на Джузепе. Но силата на сатанинската твар явно бе огромна, защото отблъсна и тях, като ги запрати към близката маса.
   - Курви! Жени! - обиждаше с идиотския си глас съществото. - Сигурно бащите ви се чукат, а после чукат вас! 
 Карлос, който нямаше баща, се изправи и тръгна разярен към обладаното момче, но силните ръце на отеца го спряха:
   - Копеле мръсно! - каза той
   - Недей така безразсъдно, момче! Не ни трябват жертви! - прошепна му на ухо Хайнц. 
   - Хайде бе, женчо, ела насам! - продължаваше да грачи чудовището, но Карлос се върна при другите. Свещеникът тъкмо се готвеше за ново нападение, когато отново невидима сила изтласка всички назад и те мигом се озоваха върху масата, която падна заедно с тях и се счупи. Отецът стана и отново насочи кръста към демона, като викаше:
   - Спри, спри, спри, спри... - след малко тялото на детето се отпусна безчувствено на пода.

   - Готово ли е? - попита Карлос. Свещеникът му отвърна:
   - Бих искал да е готово, но не е. След малко всичко ще започне отново.
   - Трябва да извикаме лекар - намеси се Лупо, - аз разбирам малко от медицина, но в този случай е възможно компетентността ми да не е достатъчна. Състоянието на това дете не е добро.
   - Прав си - каза Бачо, - дори и да успеем да се справим с духа, на Джузепе ще му трябва медицинска помощ. Мисля, че болницата не е далеч. Ще се обадя по телефона - и излезе от вратата. Лупо отиде до лежащото тяло и го хвана за ръката, за да напипа пулса:
   - Жив е! - каза той

   - Кой е Прунцъл? - Карлос попита отец Хайнц Грубер, когато двамата лежаха върху счупената маса.
   - Дух, който често търси жертви, както е случаят с това момче. Позната личност в света на свръхестественото. Говори се, че в миналото се е занимавал с магии, но е хванат и убит от инквизицията.
   - Може би има причина, за да се всели точно в него.
   - Няма причини. Прунцъл просто избира жертвите си и ги обладава. Важното е да са слаби физически и психически.
   - А убива ли?
   - Да! Той постепенно отнема всички жизнени сили на организма и ако няма навременна намеса, жертвата умира.
  В това време влезе Джовани:
   - Как е Джузепе?
   - В  шок е, но има пулс. Но ще му е нужна лекарска помощ.
   - Лекарят идва след пет минути.

  След десет минути лекарят вече преглеждаше младото момче, когато то изведнъж се изправи и го хвана за гушата. Докторът започна да издава хриптящ звук и очите му се ококориха. Карлос и Лупо се притекоха на помощ, като хванаха ръцете на демона, свещеникът го напръска със светена вода, а Джовани стрелна няколко лъча по него. Той освободи захвата и направи две крачки назад. След това Лупо, Карлос и Роберто хванаха превиващия се лекар и го замъкнаха в ъгъла, където трябваше да му окажат помощ.
  Хайнц Грубер отново взе кръста и тръгна към звяра, който сега бе леко зашеметен. Когато вече беше съвсем близо до него, той допря кръста до челото му като изговори някакви странни думи. Отново се чу съскане и по челото на Джузепе се появи белег, все едно кръстът бе нагорещен.
   - Внимавай! - извика Джовани, но в същия миг силните ръце вече бяха хванали божия поданик и го стискаха. Хайнц Грубер започна да вие от болка. Накрая той бе отхвърлен с такава сила в стената, че тя леко се пропука.
  Джовани се нахвърли върху врага, но и той бе тласнат яростно и заби главата си в пода. Битката вече се превръщаше във физическа борба за оцеляване.
  Демонът застана над лежащия в безсъзнание отец, взе му кръста и го запрати някъде назад. След това храна отпуснатия свещеник и започна да го налага в стената. Карлос взе шише със светена вода и я хвърли към врага. Чу се съскане и се появиха нови белези, но това не спря подивелия звяр. Лупо остави за миг доктора, взе автомата и изстреля още един лъч, но и това не доведе до никакъв резултат. Демонът удряше отеца с всичка сила, пореше кожата му с твърдите си зъби, режеше лицето му със здравите си нокти, блъскаше главата му в бетонната стена... Отец Хайнц Грубер бавно се превръщаше в кървава маса и никой не бе в състояние да му помогне. И тогава, в тези изключително тежки минути, се намеси Карлос!
 
  Един от любимите предмети на Карлос в университета бе "Екзорсизъм и прогонване на духове". Още от малък си падаше по филми като "Заклинателят" и затова практиката, провеждана в тези часове му бе крайно интересна. Не гонеха истински духове, но провеждаха пробни екзорсистки ритуали върху предмети или гледаха множество документални филми в тази насока и затова Карлос знаеше голяма част от заклинанията.
  Обаче в реалния живот и особено в създалата се извънредна ситуация щеше да му е доста трудно да демонстрира знанията си, но някакъв тласък, някакъв импулс или инстинкт го накара да се намеси точно в този момент. Карлос взе кръста си и едно шишенце от багажа на свещеника и побягна към развихрилия се демон, вселил се тялото на Джузепе. Джовани погледна с объркано изражение решителния младеж.
   - Махай се от тука, твар проклета! - провикна се Карлос и насочи кръста към озверялото лице. След това изрече някакви неразбираеми думи - Осо огонед бдер! - Джузепе-подобното същество се отдръпна от кръвясалото тяло на отеца.
   - Гний в пъкъла, чудовище! - продължи настъплението си испанецът.
   - Скрий се някъде, глупако страхлив. По-добре дай на приятелчетата ти да те чукат - отвърна демонът и изплю някаква слуз в лицето на Карлос. Но младежът отново не се спря:
   - Сутис хтеис! Кутам осо аго фтаро! Иди си оттам, откъдето си дошъл! Напусни този свят, изчадие адово! - бълваше страховити изрази Карлос пред удивените погледи на Лупо, Джовани и Роберто и пред злокобното, но объркано изражение на демона.
   - Гитем хагрен... - викаше Карлос и притисна неприятеля до ъгъла. В този миг тялото на момчето се отпусна и отново се строполи на пода, като задиша тежко и шумно. Карлос много добре знаеше, че това състояние е временна пауза и духът все още не си е отишъл.

   - Отецът! Трябва да го пренесем! Докторе, намесете се, той умира! - обърна се Карлос към стреснатия лекар, който обаче изглеждаше много по-добре от преди малко.
   - Рубели. Наричайте ме Рубели! Аз съм семейният лекар. Не мисля, че е добре да го местим. Отивам при него - каза Рубели като се стараеше гласът му да звучи спокойно. След това стана и отиде до изпадналия в безсъзнание свещеник.
   - Много е зле, кръвта му изтича! Ще извикам бърза помощ. Тук са до пет минути! 
  Докато чакаха лекарите да дойдат, Рубели отиде при момчето, за да му окаже помощ. Той явно бе преодолял страха си или поне така се опитваше. Взе кислородна маска и я постави на лицето му.
  Докторите от спешното дойдоха бързо. Направиха първоначален оглед на кървящото тяло, после двама от тях донесоха носилка. Поставиха внимателно агонизиращия Хайнц Грубер в носилката и излязоха. Карлос попита един от лекарите:
   - Какъв е шансът да оцелее?
   - Много малък, но не и никакъв! Все пак е изгубил много кръв. Остава ни само да се надяваме!
В това време в стаята влетяха ужасените домакини. Джовани трябваше да ги успокои:
   - Спокойно, малък инцидент с отец Хайнц. Момчето е добре, доктор Рубели е при него. Но имаме още работа, която е опасна, така че моля ви, имайте търпение!
   - Джузепе ще се оправи ли?
   - Разбира се!
   - А отец Хайнц?
   - Мисля, че да!
  Джовани нареди на Лупо да замине с лекарите към спешното, за да бъде до Хайнц. След това препоръча на Рубели да отиде в някоя друга стая, поне докато приключи ритуала. В къщата останаха само трима, които трябваше да се преборят с опасния враг.
  Когато Джузепе-подобното същество се надигна и със злокобно изражение се втурна към малката група, Карлос реагира светкавично! Той взе набързо приспособленията си и с бърза стъпка пресрещна врага, като отново насочи кръста към лицето му:
   - Сутис хтеис! Прунцъл, ходи си там, откъдето си дошъл - демонът отново отстъпи назад.
   - Яж ми лайната! - крещеше яростно той.

  Битката беше люта и страшна, но Карлос винаги беше една стъпка напред. Може би поради огромната опасност, в която се намираха и поради включилия се автоматично инстинкт за самосъхранение, както често ставаше в такива ситуации, Карлос си спомни абсолютно всяка дума, абсолютно всяко движение, което беше необходимо за ритуала. Той не трепереше при допира с неземното чудовище, не се отпускаше или предаваше на все по-гърления и зловещ рев, издаван от от гърлото му. Дори с всяка измината минута Карлос се чувстваше все по-сигурен и уверен в себе си и в победата. Сега беше моментът да докаже себе си, да покаже на останалите защо е тук. Всички досега го знаеха като плашливо момче, стряскащо се при всяка поява на опасност. Но в момента той проявяваше изключителна смелост, изключителна гъвкавост, ловкост и огромно самочувствие, все едно ставащото пред него е детска игра!
 
  Ритуалът продължаваше вече четири часа. Изведнъж силен отчаян рев, придружен с мощна ударна вълна, разтресе всичко наоколо. Карлос падна на земята, но след това стана и извика тържествено:
   - Започва отделянето! Хванете се за нещо твърдо!
 Нов удар разтресе стаята! Воят, издаван от съществото, бе толкова силен, че заглушаваше всичко наоколо. Над главата на Джузепе за миг се появи нещо черно, след това пак... и пак. Духът се отделяше от тялото!
   - ... иди си завинаги и не се връщай повече... - гласът на Карлос потъваше в мощните ревове! Но младежът не показваше с нищо, че иска да се предаде.
  След малко от обладаното момче се отдели огромен черен облак и се изви над тях. Тялото на Джузепе падна безпомощно на пода.
   - ... лацус огодар... гитем хагрен... - Карлос не спираше да изрича заклинания. Черният облакообразен демон се завъртя няколко пъти около тавана и след това се разтвори във въздуха, сякаш винаги е бил част от него. Карлос се обърна към Роберто и Джовани и победоносно извика пред смаяните им погледи:
   - Битката приключи! Да извикаме лекаря!

  Когато разбраха, че ритуалът е завършил благополучно, Антонио и Бети влязоха в стаята заедно с Рубели. Докторът хвана ръката на момчето:
   - Живо е, но трябва спешно да го закарам в болницата. Нека дойде още някой да ми помогне. Ще го закарам с моя автомобил.
   - Рубели, ще се оправи ли? - попита го притеснена Бети.
   - Ще се оправи, но трябва да побързаме.
  Антонио помогна на доктора да вкарат изпадналото в безсъзнание момче. После колата замина към болницата.

   - Браво, Карлос! Това беше невероятно! - поздрави го Джузепе, когато вече бяха в огромния салон и консумираха кафето, приготвено от Бети!
   - Това е част от работата ми. Иначе за какво съм тук?
   - Просто заслужаваш огромни аплодисменти за това, което направи! Ти победи Прунцъл! - добави Роберто.
   - Не зная как да изкажа благодарностите си! Но съм и притеснена за Джузепе! - каза Бети. Роберто отговори:
   - Джузепе е в ръцете на лекарите. Те ще го стабилизират. Просто е прекалено отпаднал и ще му трябва време да се възстанови.

  В двадесет часа и четиридесет минути в салона в салона влезе Лупо. Скованото му изражение и втренченият напред поглед подсказваха, че новините, които носи от спешния център, не бяха добри. Джовани стана и тръгна бавно към него:
   - Какво става с Хайнц! - попита той, макар че и той, както и другите, се досещаха за евентуалния отговор:
   - Най-лошото! - отговори Лупо, след това си пое дъх и каза с нисък и равен глас. - Умря точно в деветнадесет часа и тридесет минути от кръвозагуба!
  Джовани се залюля, но запази равновесие, Роберто и Бети наведоха глави. Карлос стана и извика:
   - Това е невъзможно, кажете ми, че не е вярно! Не и след това, което преживяхме! Отецът НЕ МОЖЕ да е мъртъв! НЕ МОЖЕ!
  Джовани отиде до Карлос, потупа го по рамото и каза тихо и спокойно:
   - Съжалявам, момчето ми!


                          5: Дуйсбург, Германия, 20 август, 2007 година.

  Погребението на свещеника мина тихо и мрачно. Дъждът, който валеше през целия ден, допълнително утежни атмосферата. Антонио организира и плати превоза на трупа, но това не утоли мъката на близките му. Присъстваха само родителите, съпругата му, двете десетгодишни момчета близнаци, трима от най-добрите му приятели и всички от Magic 22.
  Нямаше обвинения към останалите членове на Magic 22, нямаше скандали и упреквания, свързани с дейността на покойника и с ужасната му смърт. Отец Хайнц Грубер беше от аристократично семейство, което уважаваше човешките ценности. Всички знаеха, че трябва да се гордеят с него, защото той загина, отрекъл се от вярата си, оставил най-ценното, което имаше - семейството си, но защитавайки каузата, за която се бореше и за която живееше. Защото той наистина беше свят човек!

   - Какво ще стане сега с нас?  - попита дълбоко разстроеният Карлос, след като си тръгнаха от гробището. Джовани му отвърна, след като пое дълбоко въздух:
   - Продължаваме по старому. Само че вече сме шестима.
   - Но как може с такова спокойствие да приемате смъртта на толкова близък човек?
   - Ние сме Magic 22! Ние трябва да поемаме УДАРИТЕ НА СЪДБАТА и да се справяме с тях! Затова сме "бойната група"!! След време, когато добиеш достатъчно опит, и ти ще станеш като НАС. А ти преди два дена ни го доказа!
  Карлос погледна партньорите си. Може би, след като се разделят, всеки ще се заеме със своя начин на живот, със своето ежедневие, поне до другата среща. А за него следващите дни щяха да минат в размисли. Дълбоки размисли!