Чаках те,
от толкова време те чаках, че дори не помня от кога, още от времето, когато време не съществуваше и сезоните не бяха четири, а десетки - сезонът на падащите дъждове, когато в локвите танцуваха мехурчета и не знаех, че в оркестъра на жабите някаква принцеса е открила своя омагьосан принц, сезонът на падащите жълти листа, чиято траектория от движението на вятъра напомняше китайски йероглиф, сезонът на падналите жълъди в ярката зелена трева, сезонът на мравките, които събираха златните пшеничени зърна, сезонът на сините бури, когато феите правеха любов в облаците с незнайни и тайнствени същества и от искрите в погледите им се запалваха светкавици, сезонът на пеперудите в цветната градина на баба ми, сезонът на белите снежни змии, криволичещи по заледените улици...
Чаках те още тогав, без да го знам, но знаех, че някой ден ще те открия.
А после сезоните станаха четири, месеците дванадесет, а дните в седмицата седем. Късам поредния лист от календара (този сезон е перманентен като ...