Ужасите и Писателят
- Хъм - замислено изхъмка по-възрастният. - Тук има нещо гнило...
- Нищо гнило не надушвам! - възрази по-младият му колега, който впрочем за първи път излизаше на оперативна задача.
- Нещо не е съвсем наред с тази работа - не се успокояваше по-опитният ужас.
- Така ли мислиш? - притесни се Младокът. - Нека се консултираме с някой.
- С кого? - сви пипала другият. - Тук сме само ти, аз и обектът...
Докато траеше гореописаната размяна на реплики, Обектът продължаваше да ги зяпа очаровано, а не както подобава на всеки почтен човек - с ужас и писъци...
- Тогава да се консултираме с него - реши с присъщия си младежки ентусиазъм Младокът и веднага премина към действие: - Хей ти, можеш ли да ни кажеш защо Шефът ни изпрати точно при теб, нас - един младеж без полеви опит и един пенсиониран ветеран?
- Ааа?! - зяпна Обектът, но после явно се стегна, спря да ги зяпа и след кратък размисъл обяви: - Нямам си и на идея... Вие какви сте?
- Ужаси - задоволи любопитството му Младокът. - А ти?
- Ооо, аз съм писател - сподели Обектът, докато енергично ръчкаше с пръст едно от пипалата на Ветерана.
- Престани! - сопна му се последният.
- Писател значи... - замисли се Младокът. - А какво пишеш?
- Ужаси... - каза човекът и го ощипа.
- Ох! - изохка ощипаният.
- Ахааа - проточи Ветеранът. - Ясно, Шефът пак е решил, че ни трябва малко реклама...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Вихронрав Все права защищены
