Улд ю мерид ми?!

Да бъдеш песимист или да бъдеш оптимист е въпрос на личен избор. Ако избереш втората опция трябва да започнеш да намираш положителното дори на най-невероятни места. Това си е предизвикателство, което наскоро самият аз реших да приема.

Още от началото избрах да скоча в дълбокото и да видя положителното на най-най-най- невероятното място -  българския футбол! Стиснах си палци за късмет, наложих си да дишам три минути в плик за успокояване и концентрация, и... воала!! - просветна ми!!: осъзнах, че родният футбол всъщност спаси достойнството на  българските влюбени мъже! И го направи точно навреме, те тъкмо бяха тръгнали да подражават на американските си колеги и да предлагат брак пред пълни стадиони
У нас, благодарение усилията
на родните ни футболисти, пълни стадиони отдавна няма... освен ако мачът не е между отборите на Ку-ку бенд и оркестъра на Тони Стораро. В останалите случаи  стадионите ни станаха предпочитано място за уединение и непредпочитано място за брачни предложения.
И слава Богу -  да предложиш брак на такова място за мен е всичко друго, но не и любов! Честно казано, по ми прилича на изнудване, тия американци го карат през просото: изплющял се янкито пред 50 хиляди души, паднал на колене пред женицата, и тя какво - да каже истината пред всички ли?! 
- "Дарлинг, ще се омъжиш ли за мен?!" 
- "Сори, миришат ти краката!"
Там, където хепиендът е издигнат в култ, няма място за импровизации.
От една страна, американските мъже демонстрират типичната задокеанска предприемчивост -  играта се играе по техните правила, те решаваш кога и къде и общо взето - вече е решено, жената само е уведомена пред... доста свидетели. От друга обаче допускам, че изтръгнато насила "Да!" след края на мача често бива заменяно от рязка амплитуда в настроението и диалози от сорта на: -"Ти крейзи ли си?! Как можа да ме изложиш така, изви ми ръцете пред половин Минесота?! Тръгвам си, повече не искам да те виждам, донт кол ми ъгейн, ай хейт ю!!"
- "Не го прави, дарлинг, не оставяй нашето бейби да расте без фадър!"
- "То е от Питър, ти къде се буташ!"
Виж, типичната българска романтика - предложение в ресторант навръх 14-и февруари, елиминира вероятността да се стигне до Питър (по нашенски Петьо.) По-скоро тя ще ви отреже още когато глътне годежния пръстен, скрит за ефект в тирамисуто й. Дори да не спести пред ресторанта фактът миришещите ви крака - да чуят, да чуят най-много около 50-100 души, а не населението на Люлин. Чиста работа, дискретно разчистване на бъдещи терени, най-много накрая сметката за тирамисуто да бъде поделена между двамата, въпреки датата.
Та, с две думи, трябва да благодарим на родния футбол, че заложи на добре разработените модели, и че българските кавалери така и не се подхлъзнаха в рисковани експерименти с често печален резултат.
А най-благодарни трябва да бъдат петьовците, дискретността винаги е била най-силното им оръжие. 
Запалянковците пък... тях кучета ги яли! Най-важното е да борим демографският колапс чрез опазване достойнството на самците!