17 окт. 2016 г., 16:42
1 мин за четене
Запомни...
Ако е споменът, той е притежателят на сънищата ти.
Ако е спомена, ти си гаврата на вечерта му.
Не вярвай на никого. Дари правописа си на незрящия, за да видиш какво е слънце, когато започне да пише по облаците.
Кап! Кап!
Мастилото по листа ти плаче. Не знаеш ли правопис? Оо, пишеш на компютър. А виждал ли си вятър? Той отвява само листовете. Как ще те отнесе до луната? Как, кажи ми?
Кап!
И след едно хилядолетие ще има думи. Къде иначе ще се стича водата? Защо плачеш?
Един човек ми спомена, че нямало смисъл. Правописът не изразява ли речевата действителност? Защо я видоизменя?
Кап!
Вятърът плаче. Защо сърцето ти е капка лед? Къде е истинското, къде си го скрил? В спомени? Членове на кое семейство? Какво? Не знаеш правопис? А правоговор знаеш ли? Вятърът пее и без правопис... И без това няма логика...
Благодаря ти, че ме отнесе до слънцето, око... Благодаря ти за сега... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
В семейството на облаците няма рими, нито правопис, нито... хора. Колкото повече пиша, толкова повече съм. Човекът е създаден, за да владее правила и да развива въображението си върху основата на логиката. Правописът понякога е нелогичен, и все пак познаваем. Мисля, че е уважение към езика да го изучаваме и усъвършенстваме. Чувствам, че е най-важно да четем. Езикът не е статичен, той се развива с нашите възприятия - но без основи няма начало... Кой може да те научи на правопис? Книгите. Признак на уважение е да изучиш света на буквите, преди да започнеш да пишеш. Но понякога така ми се пише... Някой мисли ли, че някой може да знае правописа до съвършенство, някога? :)