Запомни...
Ако е споменът, той е притежателят на сънищата ти.
Ако е спомена, ти си гаврата на вечерта му.
Не вярвай на никого. Дари правописа си на незрящия, за да видиш какво е слънце, когато започне да пише по облаците.
Кап! Кап!
Мастилото по листа ти плаче. Не знаеш ли правопис? Оо, пишеш на компютър. А виждал ли си вятър? Той отвява само листовете. Как ще те отнесе до луната? Как, кажи ми?
Кап!
И след едно хилядолетие ще има думи. Къде иначе ще се стича водата? Защо плачеш?
Един човек ми спомена, че нямало смисъл. Правописът не изразява ли речевата действителност? Защо я видоизменя?
Кап!
Вятърът плаче. Защо сърцето ти е капка лед? Къде е истинското, къде си го скрил? В спомени? Членове на кое семейство? Какво? Не знаеш правопис? А правоговор знаеш ли? Вятърът пее и без правопис... И без това няма логика...
Благодаря ти, че ме отнесе до слънцето, око... Благодаря ти за сега... ...