Запомни...

Ако е споменът, той е притежателят на сънищата ти.

Ако е спомена, ти си гаврата на вечерта му.

Не вярвай на никого. Дари правописа си на незрящия, за да видиш какво е слънце, когато започне да пише по облаците.

Кап! Кап!

Мастилото по листа ти плаче. Не знаеш ли правопис? Оо, пишеш на компютър. А виждал ли си вятър? Той отвява само листовете. Как ще те отнесе до луната? Как, кажи ми?

Кап!

И след едно хилядолетие ще има думи. Къде иначе ще се стича водата? Защо плачеш?

Един човек ми спомена, че нямало смисъл. Правописът не изразява ли речевата действителност? Защо я видоизменя?

Кап!

Вятърът плаче. Защо сърцето ти е капка лед? Къде е истинското, къде си го скрил? В спомени? Членове на кое семейство? Какво? Не знаеш правопис? А правоговор знаеш ли? Вятърът пее и без правопис... И без това няма логика...

Благодаря ти, че ме отнесе до слънцето, око... Благодаря ти за сега...

Поздрав,

избягалата буква