1.
Красива нощ през юли, със звезди и всичко останало, прибирам се от водолазния център, където сме пили бира, слушали сме акустични кавъри на Металика и сме си говорили простотии, когато, точно по нанагорнището до парка с църквата, ме застига Опела и спира. От задната седалка изскачат два нацепени индивида и ме хващат от двете страни. Не реагирам достатъчно бързо, за да избягам. Не викам – имам извратено чувство за чест. Опитвам да се отскубна – нямам особен шанс. Блъскат ме и викат неща от сорта на „айде, копеленце, ся не си толкова отворен, нали, идвай”, блъскат ме и мислят, че са ме стреснали. Горките глупаци, само да знаеха. Натикват ме в колата и още преди да са затворили вратите, въртим гуми и политаме нанякъде. Мога да се обзаложа, че е към стария път към ММЦ-то, към горичката между последната станция и Ла Пиовра. Там стават тия работи.
Чънки се обръща и ми се хили от седалката до шофьора. Горната му устна е сцепена и подута:
- Не си толкова голям ся, нали?
Усмихвам му се в отг ...