18 июл. 2005 г., 20:22

Усмивката или как едно момиче ме накара да се усмихна 

  Проза
2220 0 2
2 мин за четене
Какво е усмивката? В същност истинската усмивка е непринудена. Тя не е истеричен смях, породен от неловка ситуация или смешка. Породена от вътрешно удовлетворение, тя е способна да промени изцяло деня на човек. Личният ми опит показва, че истинската усмивка е рядко срещано "явление". Честно казано аз имам много малко спомени за такива усмивки, дори не помня кога е бил последният път, когато съм се усмихнал истински. Причината да пиша това е нещо, което ме накара да се усмихна през нощта на 31.v.2005г. срещу 01.VI.2005г. Усмихнах се заради нещо фалшиво, което ме накара да се почувствам по - различно от обичайното. От около една година аз се промених. Настроението ми се промени. Преди бях весел и жизнерадостен, но сега тъгата е част от моето ежедневие. Случилото ми се през изминалата нощ успя да промени всичко в мен и ми даде сили да продължа. Не знам дали беше от сърце или не, но просто стана... Беше около 00:30 през нощта, когато видях, че тя е в чата. Не сме говорили от около 2 месеца. И аз реших да се опитам да я заговоря... Казах й: "Здрасти! Как си?" и се заговорихме. Разговорът беше кратък и аз усетих студения полъх на думите, който четях. Усещах, че не й е приятно да говори с мен, но не го признаваше. Към 01:30 тя каза, че трябва да си ляга и написа: "Лека нощ! {}". Това беше момента, в който аз се стреснах. Момичето, което почти откровено ми каза, че ме мрази и не иска да чува за мен да ми прати целувка. Да измислена е! Да в чата е! Но за мен разликата става почти незабележима, когато говоря с нея... Опитах да й отвърна, но вече я нямаше... Дори не мисля, че е вложила някакво чувство в тази измислена целувка, но ми повлия така, сякаш беше истина... Най-вероятно за нея е абсолютно нормално, даже част от етикета да направи такова нещо, но имайки предвид как сме се карали за мен беше нещо абсолютно невероятно. Усмихнах се...! След няколко минути осъзнах какво е станало, погледнах снимката й и си легнах... На следващия ден, реших, че може пак да си поговорим, но тя вече беше студена като камък и аз се отказах дори да опитвам... Така лицето ми отново се смрази в безизразната форма, в която е дори в момента...

ПС: Публикувам този разказ доста след случката, независимо, че беше готов на следващия ден, но просто сега събрах смелост... не не точно, т.е. вече не знам какво да кажа. Само искам да кажа нещо на нея... Ако си прочела това... може би си разбрала, какво означаваш за мен. Единственото, което искам да кажа е, че за да бъда щастлив, трябва просто ти да си щастлива, затова уважавам изборът ти и оставям "съдбата" да те люшка по вълните на живота. Не забравяй, че има хора, които те ценят независимо от постъпките си. Бъди щастлива и усмихната! Винаги ще имаш място в сърцето ми...

© Любакис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох, не ми е приятно като гледам млади хора да се измъчват така.Давайте напред, любовта никога не може да бъде заключена в един човек, тя е навсякъде и чака да бъде преживяна.Усмихвай се приятелю, желая ти да се усмихваш често и искрено!
  • Всичик сме преживявали нещо такова. Да си отхвърлен. Да се чувстваш излишен. не е справедливо имайки предвид твоите собствени чувства и трепети към човека, който се държи като "камък".
    Независимо в интернет или навън.
    Сърцето не познава кибер и реален свят...За него е един - този в който чувстваш.
Предложения
: ??:??