Познавах една жена, която много харесвах. Тя се отличаваше от всички останали. У нея имаше нещо, което не можеше да я причисли към обикновените. Тя беше по своему специална и магнетична, много харизматична. Жена с необикновена аура. Такава жена не остава незабелязана, напротив - тя се отличава в тълпата от хора.

   Познавах една успяла жена, витална, можеща, уверена. Името ù беше Велика.

Успяла жена: в работата, в семейството, предизвикваше възхищение. Всички нейни приятели, близки (ако могат да се нарекат такива) претендираха, че са допринесли за нейния успех. Един подчертаваше, че ù е дал най-подходящия съвет; друг - че ù е подал ръка в точния момент; трети претендираше, че ù е особено близък и тя се обръща за съвет към него... Много хора, много претенции за близост към великата Велика.

   Доколко всички от нейното обкръжение бяха искрени? Тя беше канена навсякъде, беше най-желаната компания. Много често тези около нея демонстрираха близост, разбиране, съпричастност.

   Не съм сигурна даже в какво точно се изрази провалът ù. Нищо смущаващо. Просто един ден се случи. Тя не беше вече сред първите, сред силните на деня. Но пак си беше същата - очарователна, добронамерена и най-важното - продължаваше да бъде извисена. Пак беше различната, единствената. Около нея витаеше едно особено умиротворение, една благост и човещина.

   Но какво се случи с хората около нея, с тези, които демонстрираха близост с нея, тези, които винаги намираха начин да бъдат около нея? Просто ги нямаше. Бяха я забравили. Или пък си намираха най-доброто оправдание - в този момент тя трябва да бъде сама; да не ù досаждат. Колко удобно!

   Човек е толкова сам в нещастието си, в провала си (какъвто и да е той ). Наистина успехът има много бащи, а провалът е винаги сираче.

   Но съм убедена, че тази жена, с великото име, е наистина неповторима. Тя успя отново. Пребори се, продължи напред с достойнство и вяра. Една силна жена. Такава жена никога няма да бъде сираче...