6 мая 2011 г., 15:01

Утре 

  Проза » Другие
1204 0 19
4 мин за четене
Получих препоръчано писмо от Утре.
Дълго разглеждах плика и датата на него. „Не, това е някакава грешка” - си казах - „Не може да бъде! Днес е 28-ми февруари , а на печата върху марката се открояваше датата 1-ви март."
Ако датата беше 1-ви април, щях да разбера „съдържанието” на посланието, но сега... Погледнах за името на изпращача още веднъж: Утре Завтрав Тумороув.
Пощенският служител сякаш схвана недуомението ми и, ей така, по свойски ми подхвърли:
– Какво, нещо не е наред ли? - каза той с наведена глава, поглеждайки ме над очилата си.
– Ами датата, някак си не...
– Чакай, чакай, преди да си почнал да се оплакваш, не виждаш ли, че е само препоръчано, а не спешно, и е обикновенна поща, а не телеграма-светкавица. Та ден-два забавяне или даже седмица е напълно нормално. От друга страна, с тези съкращения... нямаме достатъчно хора да...
– Не се оплаквам - казах малко рязко, за да спра тази до болка позната тирада - моят случай е малко по-различен...
– Ех, дочаках за тези 35 години работ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Бориславов Все права защищены

Предложения
: ??:??