Утре
Получих препоръчано писмо от Утре.
Дълго разглеждах плика и датата на него. „Не, това е някакава грешка” - си казах - „Не може да бъде! Днес е 28-ми февруари , а на печата върху марката се открояваше датата 1-ви март."
Ако датата беше 1-ви април, щях да разбера „съдържанието” на посланието, но сега... Погледнах за името на изпращача още веднъж: Утре Завтрав Тумороув.
Пощенският служител сякаш схвана недуомението ми и, ей така, по свойски ми подхвърли:
– Какво, нещо не е наред ли? - каза той с наведена глава, поглеждайки ме над очилата си.
– Ами датата, някак си не...
– Чакай, чакай, преди да си почнал да се оплакваш, не виждаш ли, че е само препоръчано, а не спешно, и е обикновенна поща, а не телеграма-светкавица. Та ден-два забавяне или даже седмица е напълно нормално. От друга страна, с тези съкращения... нямаме достатъчно хора да...
– Не се оплаквам - казах малко рязко, за да спра тази до болка позната тирада - моят случай е малко по-различен...
– Ех, дочаках за тези 35 години работа в пощата някой да не се оплаква и да иска да ми благодари за свършената работа. - пак ме прекъсна той и продължи – А то само ядосани и неблагодарни хора срещах през всичките тези години. – той си смъкна очилата и отправи мек и смирен поглед към мен, в очакване на моята благодарност. С голямо за мен съжаление трябваше да го разочаровам, показвайки му плика.
– Както казах, моят случай е по-различен, ето, вижте сам. Кажете ми, знаете ли някой, през вашите 35 години трудов стаж, да е получавал писмо от бъдещето. Ето, погледнете името на подателя и датата и сам ще се убедите. – казвайки това, му подадох плика.
Не знам какъв ефект произведоха моите думи, но той остана като вкаменен в следващите няколко секунди, след което бързо се опомни и отправи поглед напред, сякаш търсеше подкрепление от двете си колежки, стоящи срещу него. Те следяха може би разговора от самото му начало и сега, след като срещнаха безпомощния му поглед, повдигнаха почти едновременно рамене, казвайки му по този начин, че му съчувстват, но не знаят как да му помогнат. Той въздъхна и бавно постави очилата си, вгледа се в мен с поглед, който сякаш казваше „Ето, че икономическата криза и стресът в днешно време са започнали да дават своите резултати” Бавно пое плика от мен и внимателно се взря в него, като археолог, разучаващ древен египетски папирус.
– Не, не, това не може да бъде, това е някаква шега или просто вече ми е време да се пенсионирам, не, не... – продължаваше да си говори нещо сам на себе си.
Двете му колежки, изтласкани от „професионално” любопитство, стояха надвесени зад рамото му и също от време на време повтаряха в хор: – Не може да бъде, не...
– В нашата държава всичко може! – се провикна господинът с побелялата глава зад мен и с това сякаш засили цялата опашка към стъклото, разделящо ни с пощенските служители.
– Бъдещето ли... Утре... получил... - някой нареждаше забързано и въодушевено.
Като се повдигна въпрос за бъдещето, настъпи пълна какафония, всеки говореше, без да слуша никого...
– Какво, какво е получил?... Защо, с какво право?... Как?
– Къде е това Бъдеще, искам и аз да получа...
– Инфаркт ли е получил, кой... аха..
– Получил е увеличение на пенсията или какво...
– Не бе, получил е нещо от бъдещето, от бъдещето е получил нещо...
– Глупави хора, никой не е получил нищо от бъдещето. Вие не разбрахте ли, че за нас бъдеще няма! Няма нито светло, нито жълто, нито окичено с гербери... –провикна се над всички отново човекът с побелялата глава.
Настана тягостна тишина...
Пресегнах се, взех си плика с моето Утре, моето Бъдеще, и побързах да изляза с него на чист въздух. Исках да отида някъде на спокойствие и да надникна в Утре, макар и да не бях абсолютно сигурен дали ще мога да понеса онова, което е написано от Него. Добра или лоша вест ме очакваше в този плик? Ако е свързано само с мен, мен кучета ме яли, но ако е свързано с някой от близките и обичани от мен хора, ще мога ли да го понеса?
Реших да оставя плика неразпечатан, така щеше да бъде най-добре, както за мен, така и за Утре, нищо нямаше да се промени, пак щях да го очаквам и да му се надявам. Никой не е в състояние да узнае кога е онова негово Утре, което никога не ще посрещне. Онова Утре, за което е чертал планове, прекроявал е надежди с лека усмивка на лице или искрящ поглед на задоволство от полета на мечтите си. Именно Утре е била движещата сила, тласкала човека напред, неговото упование в предстоящата ”жътва”, чиято сеитба е от Днес и многото Вчера, останали зад гърба му. Стремежът от разгадаване и „поглеждане” в Утре е толкова стар, колкото и самото човечество. Къде ли не човек е търсил своето бъдеще, започвайки от звездите и свършвайки с утайката на дъното в кафената чаша. И винаги е откривал своето Утре... в Днес.
В геометрията три точки определят една-единствена и неповторима равнина. От нашите Вчера, Днес и Утре се определя животът ни, единствен и неповторим.
Може би трябва да се отдадем на Днес докрай, та то всъщност е онова Утре, което не сме забелязали, че е дошло... Защото То винаги ще ни се изплъзва и убягва. То е като да минеш под дъгата, колкото повече ти се приближаваш към нея, толкова повече тя се отдалечава от теб...
И никаква песен не мога да се сетя за Утре, може би защото Утре -
“Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден”...
© Васил Бориславов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Рядко срещана степен на прозрение за живота имаш! Малко хора стигат на това ниво. Поздравления за красивата душа и за този така фин начин да е покажеш на света!
-
аплодисменти!!!
-
Да живеем за мига, да се радваме на малките неща, да не искаме много от живота,да сме благодарни на това, което имаме!
Пиши, Васко!
Умееш го!Поздрави! -
Хубаво послание! Поздрави!
-
Благодаря ви за отзивите:
katerina- (Катя Вангелова)
Eia (Росица Танчева)
Всичко най-добро Ви желая! -
Поздрав за философската творба!
-
И всичко започваме от утре,а днес
Поздрави! -
Благодаря Ви за споделеното и коментарите:
ekstasis (Огнян Пожаров)
poeta (Илко Илиев)
gOra (Жанета )
линасветлана (ЛинаСветлана )
С поздрав! До Утре -
С поздрав! До утре
-
Разказ- разсъждение на човек, който владее своите Вчера, Днес и Утре! Аплодирам и благодаря за удоволствието да прочета!
-
Чудесен поглед върху вечните въпроси на битието...
Философия на мига. Много харесах!
Адмрации, Борислав! -
Благодаря Ви:
Blenika (Купува Продава)
elenasim1 (Елена Петрова):
nininini (Нина Иванова)
Hercule (Христо Иванов)
marco777 (Марко )
zelena (Силвия Райчева)
valia1771 (Ивон )
жарава (Веска )
danigallery (Йорданка Господинова)
Благодаря ви още веднъж за отзивите.Всъщност, когато написах "Вчера"
не предполагах, че ще има "Днес" камо ли "Утре"-всичко това ми дойде спонтанно и тръгна от една песен на „Бийтълс“.Вие вече знаете коя е...
Още веднъж ще Ви предоставя цитата който беше прикрепен в края на "Днес"- той казва почти всичко:
"Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена." Д.Ч
-
Удоволствие е! Поздрав!
-
Прочетох с удоволствие!
-
Поздрав!
-
Интересен разказ.Подкрепям разсъжденията ти.
-
Много интересни подтекстове надничат от този измислен разказ. Поздравления!
-
Много ми хареса разказът ти! Удоволствие за мен бе, че прочетох!!! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
странница (Сеси )
vita65 (Виолета Арнаудова)
Molitva (Молитва )
petra00799 (Петя )
jacomoo (Симеон Коев)