Утринта беше мрачна и тягостна, покрита с мъгла и мраз... Тя се протегна в леглото, котето мъркаше блажено до ухото ù и се опитваше да се намести до нея. Стана и погледна часовника - показваше едва 6 часа. Постави чашата с вода в печката и завъртя копчето... Шумът достигна опънатите нервни окончания в главата ù и тя усети болката още по-силно... Кафето миришеше приятно и беше горещо... Мислите нахлуха в главата ù като неканени гости (ех, как не ги обичаше)... Те я правеха още по-напрегната и неспокойна. Кога щеше да спре всичко това?!... Споменът за предишната вечер се завърна и зачака... Сипа храна в купичката на котарака и седна пред кафето с цигара в ръка... Усещаше живота, който течеше през тялото ù, но сякаш не беше жив... Всяко усещане минаваше, докосваше я, но сякаш оставаше недоусетено, непреживяно, далеч и пусто... В стаята миришеше на свещи и праскова... По масата бяха останали полупълни (полупразни) чаши от вино и разхвърляни салфетки... Дали не искаше твърде невъзможни неща ...