Утро
Роса. Роса покрива тревата, дъските на терасата, грила, столовете и масата. Капки роса, като алмази разсипани по листата. Над езерото се вдига пара. На изток изгрява слънцето. „Пушек над водата – огън в небето.“ – имаше една такава песен.
Няколко ранобудни робина посрещат слънцето с радостно чуруликане. Времето на песните е отминало. Късно лято е. Яйцата са снесени, пиленцата отгледани. Сивите гъски всеки ден тренират за дългият си полет до Канада. Няколко гъски закрякват в тон, засилват се над водите на езерото и излитат. Към тях с крякане се присъединяват още и още, докато се събере ято. Ятото се построява в триъгълник и започва да прави кръгове над района. Все по-големи и все повече кръгове всеки ден, докато един ден, късна есен, гъските не се връщат повече на езерото. Отлетяли са.
Така стана и с нас. Няколко кресливи и надути номенклатурчици се разкрякаха, още през седемдесетте години на миналият век, за това колко хубаво било на запад, какви им били колите, и къщите, а пък ма ...